Сбогом на щъркелите
Сбогом на щъркелите
- Мамо, мамо, щъркелите дойдоха - цяло ято са! Мамо, виж ги колко са красиви! Мамо, ще ги нарисувам!
Всред небесната синева летяха в колона бели щъркели, а клюновете им, огрени от слънцето блестяха в ярко оранжево. Малката Катя остави куклите с които играеше на двора и затича след ятото, което се изгуби от погледа й зад ъгъла на къщата им.Катя продължи да тича, докато излезе на поляната пред къщата, търсейки с очи щъркелите.Тя отново ги видя и радостно извика, но... в този миг викът замря на устните ú...
Срещу красивите птици в небето се носеха сиви, стоманени самолети и тътенът им започна да бучи в детските ú уши. Катя разтвори широко очи, сви малките си ръчички в юмручета и ги притисна до главата си. От един от самолетите се отдели бомба и полетя към земята. Миг след това на мястото на което стоеше Катя зейна огромна яма. Наоколо се посипа пръст, изровена от падналата от самолета бомба и замириса на изгоряло.
Щъркелите на Катя отлетяха ненарисувани...
* * *
В кабината на самолета войникът забеляза реещото се в небето щъркелово ято и неволно възкликна:
- Я, щъркели!
Пред очите му изплува усмихнатият образ на Кейти - неговата малка сестричка, която много обичаше тези красиви птици и често ги рисуваше. Войникът си помисли: "Когато се прибера у дома, непременно ще разкажа на Кейти за тази среща в небето с белите щъркели..."
Но в този миг войникът чу команда: "Огън!"
Без да мисли, той послушно дръпна ръчката пред себе си и към земята полетя бомба.
- Защо направи това, войнико?
- Защо не помисли?
- Защо уби малката Катя? И тя като твоята любима сестричка Кейти обичаше да рисува белите щъркели...
* * *
На всички деца, загинали при бомбардировките на бивша Югославия и навсякъде по света, където се водят безсмислени войни... и може би на техните неволни убийци, също деца, ЗАБЛУДЕНИ да изпълняват чужди заповеди!
30.08.99 г.
© Мира Дор All rights reserved.
