17 ene 2007, 21:08

Счупеното огледало 

  Prosa
1716 0 2
2 мин за четене
Събуждаш се сутрин, ставаш, отиваш до мивката да се измиеш лицето и се поглеждаш в огледалото. Гледаш лицето си, а в мислите ти път си пробива въпроса – Как е възможно да ме харесва някой? Как, като дори аз се мразя?! Поглеждаш в тези сънени очи, в които виждаш само болка и страдание. А имаше моменти, в които те се смееха, времена, когато бяха щастливи, а сега – сега бяха подпухнали, под тях си личаха синини от недоспиване. Но как да се наспиш, когато само да затвориш очи и започваш да сънуваш кошмари. Дори тази нощ сънува такъв – сънува, че ходиш по тротоара с момичето на мечтите си, но нещо не беше наред – отстрани до нас имаше гробище, над което се стелеше мъгла. Изведнъж от един гроб към момичето до теб се стрелнаха две разложени ръце, но ти я избута и вместо нея, те хванаха теб. Събуди се цял плувнал в пот, чудейки се дали още сънуваш или вече си в безопасност. Да, наистина, в тези очи можеш да видиш много. Изведнъж те обхваща ярост, както много често през последната седмица и ти замахваш с юмрук по посока на отражението си с надеждата да прекъснеш болката, която те разяжда или поне да я разсееш за малко… Но това, което постигаш, е да счупиш огледалото и да си нарежеш ръката. Взимаш метла, за да почистиш стъклата, но нещо в начина, по който са се разпилели по пода, привлича вниманието ти, защото ти напомнят за собствената ти самоличност, за твоята душа и това как я чувстваш разкъсана като че ли на хиляди парчета. Всяко парче от това „огледало” е всъщност самоличността, под която те възприемат другите (това са твоите маски). Но като се огледаш, забелязваш 2-3 по-различни стъкълца. Те олицетворяват истинската ти самоличност (истинското ти АЗ) – едно голямо и оплискано с кръв стъкло от счупеното огледало представлява част от твоята самоличност, това, което криеш от всички, неща, които би умрял, ако някой разбере за тях и все пак има един човек, на който казваш всичко, момиче, което смяташ, че те разбира… може би това означава второто парче от огледалото – стъкълце, от което кръвта сякаш се отмива сама. Тази част от душата ти е онази, която принадлежи на твоята любима. Третата частичка всъщност представлява немного голямо парче, което е начупено на няколко други части, но по игра на съдбата те са останали все още свързани – точно това представлява друга част от теб – приятелите. Не са много… както и парчетата от огледалото. Начупеното огледалце ти напомня за споровете с приятелите ти – не е истина, че често се случва да „начупиш” приятелството си с някой близък човек, но винаги се сдобрявате (оставате свързани)... да, на това ти напомнят тези три отчупени от огледалото части. Навеждаш се и почваш да събираш счупеното огледало, за да го изхвърлиш на буклука, но виждаш нещо, което не си забелязал преди това – в ръката ти се е забило малко стъкло. Докато го вадиш си мислиш: ето това е и последната част от мен – това е „ножа”, който често ти забиват в гърба или по-лошо – в сърцето. Хвърляш и това последно парче на буклука, но имаш усещане, че си изхвърлил не огледалото, а собствената си душа. Връщаш се и си лягаш все още със мисъл, насочена към разпокъсаната ти същност. И след като запиш, отново сънуваш кошмар – намираш се в Ада, а хиляди демони разкъсват тялото ти, но ти оставаш жив, за да страдаш вечно... каква ирония... живееш и страдаш – умираш и... пак страдаш!

© Кристиян Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Разказът ти е много истински...Браво!
  • като че един живот не е стигнал за да те измъчи...
    харесва ми как разсъждаваш...продължавай да си реалист,но не залоствай оптимизма в тъмницата на душата си
Propuestas
: ??:??