Събуждаш се сутрин, ставаш, отиваш до мивката да се измиеш лицето и се поглеждаш в огледалото. Гледаш лицето си, а в мислите ти път си пробива въпроса – Как е възможно да ме харесва някой? Как, като дори аз се мразя?! Поглеждаш в тези сънени очи, в които виждаш само болка и страдание. А имаше моменти, в които те се смееха, времена, когато бяха щастливи, а сега – сега бяха подпухнали, под тях си личаха синини от недоспиване. Но как да се наспиш, когато само да затвориш очи и започваш да сънуваш кошмари. Дори тази нощ сънува такъв – сънува, че ходиш по тротоара с момичето на мечтите си, но нещо не беше наред – отстрани до нас имаше гробище, над което се стелеше мъгла. Изведнъж от един гроб към момичето до теб се стрелнаха две разложени ръце, но ти я избута и вместо нея, те хванаха теб. Събуди се цял плувнал в пот, чудейки се дали още сънуваш или вече си в безопасност. Да, наистина, в тези очи можеш да видиш много. Изведнъж те обхваща ярост, както много често през последната седмица и ти ...