Странно е как човек, който те е прегръщал и милвал в даден момент може да ти забие нож в гърба. И тогава се появяват въпросите: "Защо вярвах сляпо, защо позволих това да се случи?" И минава време, въпросите висят, мислите се реят, а спомените те измъчват. И така всеки ден, а нощите са още по-тежки, толкова са мъчителни, че понякога имаш чувството, че болката ще убие сърцето ти. Чувстваш как живота ти влиза в добре познатия коловоз на сълзи, огорчение и мрачни мисли. Но единствено вярата помага в тежките житейски уроци, вярата, че всичко ще се нареди и сърцето ти ще бъде излекувано, но как да събереш парченцата от разбитото ти от мъка сърце след като счупеното винаги оставя следи...
© Bez ime Todos los derechos reservados