8 oct 2021, 13:13

 Сделката - /......................./

  Prosa » Relatos
1K 0 1
1 мин за четене

Няма малки и големи приятелства! Вярността е еднакво стойностна при всичките!

Това в което предстоеше да се убедя бе, че при отстояването на определена позиция, хората /най-често/ се ръководят от страх и егоизъм, а не от алтруизъм. Много ми се иска да ви /раз/кажа, как срещите ни /с хлапето/ продължиха,как станаха регулярни, взаимни... необходими...

Уви! Реалност и желания се разминаха за пореден път.

Шумната Борба с ежедневното дребнотемие,изсмукваше значителен дял жизнена енергия увеличавайки стойността на времето прекарано в мълчание. В онзи Свят /навън/ за мен нямаше предизвикателства. Отговорността ми се простираше в полето на собственото ми осъзнато израстване. Нямах амбициите нито да съпричаствам нечие развитие,нито да служа за пример. Бе началото на зимата и единственото ми желание се свеждаше до това как да се сприятеля със студа. Признавам, зимата е най-тежкият сезон за мен. Студеният вятър, ниските температури, слабото слънце, влажността...

Мразя ги! Затова, исках за приятел студа. За целта се нуждаех от помощ. И неочаквано /надявам се заслужено/ съдбата ми направи подарък. В промеждутъка между мълчанията - период

на демотивация, време през което често поглеждах към небето и си задавах все един и същи въпрос: - Какво правя аз тук? Най изненадващо получих урок.

/следва/

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...