Няма малки и големи приятелства! Вярността е еднакво стойностна при всичките!
Това в което предстоеше да се убедя бе, че при отстояването на определена позиция, хората /най-често/ се ръководят от страх и егоизъм, а не от алтруизъм. Много ми се иска да ви /раз/кажа, как срещите ни /с хлапето/ продължиха,как станаха регулярни, взаимни... необходими...
Уви! Реалност и желания се разминаха за пореден път.
Шумната Борба с ежедневното дребнотемие,изсмукваше значителен дял жизнена енергия увеличавайки стойността на времето прекарано в мълчание. В онзи Свят /навън/ за мен нямаше предизвикателства. Отговорността ми се простираше в полето на собственото ми осъзнато израстване. Нямах амбициите нито да съпричаствам нечие развитие,нито да служа за пример. Бе началото на зимата и единственото ми желание се свеждаше до това как да се сприятеля със студа. Признавам, зимата е най-тежкият сезон за мен. Студеният вятър, ниските температури, слабото слънце, влажността...
Мразя ги! Затова, исках за приятел ...