Седмият ден след седмия ден...
Те се обичаха точно една единствена седмица, която започнаха като всяко начало с плам и бързо се разгоряха в страстта на всичките познати им пози, а думите им бяха ароматно постлани с обещания, красиви като цветовете на пепел от рози. Времето им стигаше да го правят по няколко пъти, после вечер заспиваха, забравили дори да се хранят, защото на сутринта отново ще могат да се любуват на това, че са (все още) създадени да живеят един за друг...
Но седмицата между стоновете им бързо отмина и също като двойката разгонени на покрива сиви котаци, започнаха да си мислят за чакащия на ъгъла знак за раздяла на който обявено е:
- Че всяко начало е с посока за край!
Използваха, когато дъжда започна по обед на седмият ден, всеки се извини на другия, че уж има да гони някакви неотложни задачи и поеха на различни страни – и двамата леко и се позатичаха, така както се бяга от протегнатата ръка на прокажен, без дори да поглеждат назад...
Дъжда ги изпрати замислен дали не е причината за тази разлъка и продължи с тъгата си дни и нощи да се излива от облаците пълни с небесна печал, но спря точно когато навърши се още една чорлава седмица от вече отиващия си като другите месец, а те двамата дори и не помнеха, че само преди седем дни – вече далечни в спомените им като случка от преди няколко века - някъде се запознаха, ръцете си сляха, а сърцата им като едно в любов затуптяха - и макар само за 168 часа, безумно и истински да се обичат успяха...
...
© ГФСтоилов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Стоилов, хареса ми коментара ти. Цялата човешка история се намира и живее в седмия ден. След края на този свят, ще настъпи осмия - във вечността.
-
Между 1 и 7 са началото на новото и завършеният му край, а след тях е вече само 8 - безкрайността...
-
Хареса ми. Във всяко начало е закодиран край. Виждам аналогия
със седемдневното създаване на света. Възниква нещо и тръгва към разруха. -
ха... това много ми напомни за една случка от моята младост. Една мома ме залюби, щото така. Пусна слух, че ще се женим - а аз нищо не знаех за това. Рекох, бре! И тъкмо взех да се чудя какъв костюм да си ушия, тя взе че ме разлюби. Да съм я блъскал твърде много в кревата - не съм. Даже, май изобщо не съм. А любовта ни трая от неделя до неделя. Точно една седмица.
-
На мен ми хареса. Миниатюра по действителен случай, така ми прозвуча. И реално съм минала през това.
-
Много зле казано, непълно и банално. Просто нахвърляни думи, запетаи не където им е мястото (запетаите означават пауза в текста, и не само). А това “със” има и друга версия: “с”. Слаб текст.
-
Разказ, написан по истински случки. Хареса ми 😊
-
Според мен това е всичко друго, но не е любов.
Интересно написано.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
