Гледаш ме с неприязън, бликаща от празния ти поглед! В тези божествено красиви перли, докоснати от блясъка на слънчевата светлина, се крие нещо, което моите очи не могат да прочетат! Така открити към мен,но и така умело прикриващи състоянието на душевния ти свят. Какво се крие зад тях? Ти мълчиш, а те говорят. Hе, те крещят, отправят отчаян зов за помощ, който чувам, но не разбирам. Защо ме измъчваш с тази тишина от крясъци? Защо не споделиш? Нима искаш да ме измъчваш с този пронизващо обвиняващ поглед? Оглеждам се в твоите очи като в огледало. Виждам себе си в тази отразяваща материя, но не виждам зад нея!
Ако те бях срещнала по-рано, ако бях вкусила първо от сладкия плод... нямаше да ми се налага да опитвам от горчивите и развалените! Ако бях погледнала по-рано в твоите пълни с топлина очи, нямаше да ми се налага да предизвиквам тъга у тях, когато разбереш, че в други съм се вглеждала! Но сега аз гледам само в твоите очи и в ничии други! Сега само след твоя глас остава ехо, което про ...