Гледаш ме с неприязън, бликаща от празния ти поглед! В тези  божествено красиви перли, докоснати от блясъка на слънчевата светлина, се крие нещо, което моите очи не могат да прочетат! Така открити към мен,но и така умело прикриващи състоянието на душевния ти свят.  Какво се крие зад тях? Ти мълчиш, а те говорят. Hе, те крещят, отправят отчаян зов за помощ, който чувам, но не разбирам. Защо ме измъчваш с тази тишина от крясъци? Защо не споделиш? Нима искаш да ме измъчваш с този пронизващо обвиняващ поглед? Оглеждам се в твоите очи като в огледало. Виждам себе си в тази отразяваща материя, но не виждам зад нея!

Ако те бях срещнала по-рано, ако бях вкусила първо от сладкия плод... нямаше да ми се налага да опитвам от горчивите и развалените! Ако бях погледнала по-рано в твоите пълни с топлина  очи, нямаше да ми се налага да предизвиквам тъга у тях, когато разбереш, че в други съм се вглеждала! Но сега аз гледам само в твоите очи и в ничии други! Сега само след твоя глас остава ехо, което продължава да кънти до следващата ни среща. Сега само твоята усмивка осветява пътя, по който моето сърце е избрало да върви! Сега само едно твое докосване пробужда в мен истинския образ на любовта! Сега само твоето ухание попива в косите ми и остава да ми шепти колко нужен си ми ти, когато те няма! Сега само твоите устни остават траен отпечатък върху моите и причиняват горчив вкус на всяка храна, докоснала се до тях след сладкото усещане! Сега само твоите думи могат да ме накарат да повярвам в неща, които съм отричала дълго време! Сега ти и само ти си всичко, от което съм имала нужда!