4.06.2008 г., 9:17

Сега

1.4K 0 0
1 мин за четене
 

Гледаш ме с неприязън, бликаща от празния ти поглед! В тези  божествено красиви перли, докоснати от блясъка на слънчевата светлина, се крие нещо, което моите очи не могат да прочетат! Така открити към мен,но и така умело прикриващи състоянието на душевния ти свят.  Какво се крие зад тях? Ти мълчиш, а те говорят. Hе, те крещят, отправят отчаян зов за помощ, който чувам, но не разбирам. Защо ме измъчваш с тази тишина от крясъци? Защо не споделиш? Нима искаш да ме измъчваш с този пронизващо обвиняващ поглед? Оглеждам се в твоите очи като в огледало. Виждам себе си в тази отразяваща материя, но не виждам зад нея!

Ако те бях срещнала по-рано, ако бях вкусила първо от сладкия плод... нямаше да ми се налага да опитвам от горчивите и развалените! Ако бях погледнала по-рано в твоите пълни с топлина  очи, нямаше да ми се налага да предизвиквам тъга у тях, когато разбереш, че в други съм се вглеждала! Но сега аз гледам само в твоите очи и в ничии други! Сега само след твоя глас остава ехо, което продължава да кънти до следващата ни среща. Сега само твоята усмивка осветява пътя, по който моето сърце е избрало да върви! Сега само едно твое докосване пробужда в мен истинския образ на любовта! Сега само твоето ухание попива в косите ми и остава да ми шепти колко нужен си ми ти, когато те няма! Сега само твоите устни остават траен отпечатък върху моите и причиняват горчив вкус на всяка храна, докоснала се до тях след сладкото усещане! Сега само твоите думи могат да ме накарат да повярвам в неща, които съм отричала дълго време! Сега ти и само ти си всичко, от което съм имала нужда!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартина Митева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...