Семейно положение - прецакан/а
Казват, че мъжете се влюбват с очите, а жените с ушите.
Жените са привлечени най-вече от мъже, които са алтруисти (въпреки, че алтруизмът е присъщ за жените, а мъжете са егоисти по рождение). Да ги разсмиват, но не да са клоуни. Да са любезни, но не прекалено, че става лигаво и досадно.
Мъжете пък, се впечатляват от очи, устни и от големи "любеници".
При някои семейства след брака започва една еволюция в любовта... ама в обратна посока.
Верчето пълнеше чушките с кайма и ориз, и се чудеше, дали наистина мъжете са от Марс или се правят на паднали от Марс. Щото нейният Кольо, май си е жив марсианец. Преди сватбата, поне десет пъти на ден ѝ повтаряше, че я обича, че е най-щастливият мъж на света, а след сватбата най-честата му реплика към нея бе: "Кво ша ядем?"
Тя с усмивка се върна в годините назад, когато ѝ подаряваше цвете при всяка среща и я наричаше галено "пате". Как я намяташе грижливо с якето си в хладните вечери в парка, докато си говореха и мечтаеха. Сега обаче, цветята ги няма. Стрували, колкото бутилка сливова, а пък нали ще изсъхнат и ще ги хвърли... Що да харчи грешни пари. От "пате" стана "голяма бяла птица". Надяваше се, да е искал да каже "лебед" , ама гледайки килограмите си, отбелязани на кантара, май е имал предвид друго. Пак имаше хладни вечери но не в парка, а под юргана, щото все я отвиваше, а той се увиваше като пашкул в завивката. Разговорите им бяха кратки и ясни:
- Плати ли тока и водата?
- Ъхъм!
- Трябва да боядисаме кухнята, че от толкова пушилки е посивяла боята!
- Ъхъм!
То май, си е направо монолог, а не разговор.
Тя се грижеше за домакинството, ходеше на работа и отглеждаше ония "дребните същества, дето му се мотат в краката и досаждат с много въпроси." А уж щеше да е дясната ѝ ръка. "Ех, с такава ръка, саката ще си ходи!"
Сега, докато пълнеше чушките, Верчето го гледаше седнал на дивана пред телевизора, приличаше ѝ на ударен от електричество петел. Чудеше се "Как пък, туй нещо дето не е нищо, успя да я излъже да се омъжи за него!? Къде и бяха ушите, че не чу съветите на майка си!? А, какви кандидати имаше само!"
Кольо зяпаше в телевизора, но мислите му вървяха в посока кухнята. "Защо ли пак се е нацупила голямата бяла птица?" Преди да се оженят, тя бе стройна и нежна, като гълъбица, а сега приличаше на огромна гъска, готова всеки момент да кълве. Пък и не спираше да съска, мамка му. А когато спре да говори и в стаята настъпи грозно мълчание, ставаше страшно. Всички косъмчета на мъжкото му тяло се изправяха като войници в строй, чакащи старшината да направи проверка. Ако си отвореше устата, да попита какво ѝ е, получаваше краткият и ясен отговор "Нищо!" Единственото ясно в отговора е, че е сгафил с нещо. Това е като уравнение с много неизвестни. Не знае какво, нито защо, нито как, но се знае, че има нещо. Преди брака правеха секс редовно, сега правят секс редовно нередовно. На Коледа, по време на отпуска - ако остане време и не са наоколо дечурлигата. С четири думи, когато е на кеф. А за да е на кеф, трябва да има следните условия :
- Да не я боли главата или други части и органи на тялото ѝ.
- Да ги няма децата.
- Да не е работен ден.
- Да не е уморена.
- Да не чете интересна книга.
- Да не е ядосана (на мен, децата, колегите си, комшиите или на дявол знае, кой още.)
- Да не е неразположена (то май по цял месец я държи. Как пък ѝ остава кръв в тяло, бе! )
- Да не е топло, да не е студено, да не става течение или да е задушно, да няма комари...
- Да няма църковен празник, рожден ден или погребение.
- Да има световен мир.
"Боже, колко ли му е било трудно на Адам да е сам с Ева в Рая. То, това си е живо наказание. Добре, че Господ е бил милостив и ги е изгонил от там. Друго си е да си говориш с мъж. Мъжете се разбираме само с няколко думи. Можем да прекараме часове заедно и да гледаме футбол или да го играем, да ходим на кръчми, да си изпращаме смешки, но никога, никога няма да си говорим два часа по телефона. Ех, мъка! Къде му бяха очите преди да се ожени за Верчето!? Не, че е лоша! Хубава е отдалече, ама е далече от хубава!"
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Росица Димова Todos los derechos reservados
