Генералът закъсняваше, а това не беше характерно за него. След финала на историята, съпроводила изграждането на септичната яма, отношенията ми с някои от участниците претърпяха развитие. Неочаквано, дори за мен, един зимен ден, когато чакахме резултатите от смяната на жилищата в София, реших, че мога да разнообразя ежедневието, като навестя Генерала. Звъннах на Мирослав и го помолих да попита Златев, дали ще има нещо против ако го посетя. Без никакво забавяне получих покана и въпреки заледените пътища, един четвъртък, в ранния следобед, цъфнах пред вратата му. Не успяхме да се наситим този ден на приказки. С много интелигентност, солидни познания в доста области и невероятно чувство за хумор, Генералът ме очарова и за първи път почувствах как двама различни по характер люде, с коренно различни гледни точки по отношение на околния свят, могат да дискутират напълно цивилизовано.
- Нямаш представа, младежо, каква радост ми достави днес. – каза Златев на изпращане. – Искам, стига да не си ...