Беше гадна зимна утрин няколко дни преди Коледа. Разбира се, в София. Точно от онези, когато навън е студено, снегът се е превърнал в лепкава киша и предстоят празници. До заплатата остават дни. Броиш стотинките и хич не ти е до празници.
Навлякох якето си и зиморничаво се забързах към близкия магазин. Бе почти 8.30. Купих дежурния хляб, бурканчето с кисело и пет яйца – така, за разкош. Тръгнах да се връщам. Погледнах припряно часовника си. Закъснявах за работа. Налагаше се да се набера на бегом до вкъщи. Прецепих на едри скокове през локвите от мек сняг направо през платното.
Изведнъж краката ми хлътнаха. Нещо огромно се надигна от локвата пред мен и след миг усетих, че пропадам. Изтръпнах! Тези два мига ми се сториха цяла вечност. Намерих се на дъното на някаква шахта, обграден от мрак, спарен студен въздух и лепкава кал. След мен отгоре се отече истински порой от мръсна вода, а капакът на шахтата се преобърна около оста си и се прихлупи наполовина.
- Ох! – изстенах инстинктивно, - П ...