Фенрир дълго убеждавал Максим да тръгне и накрая шаманът се съгласил. 
Те опаковали много вещи и реликви за борбата и смъртта на съществото и тръгнали с микробуса си към древния Урал. Но само при условие, че Максим ще бъде на мястото на посланика, а Фенрир ще шофира. Демонът стисна зъби и се съгласи.
-И това с вятъра- Както винаги нарочно се пошегува демоничният шаман. Караха дълго време. Максим беше потънал в собствените си мисли. Не искаше да тръгва, не само заради "пълните идиоти", както ги наричаше, но и по една по-дълбока причина.
Беше изживял по-голямата част от детството си тук с пияния си баща, който го биеше постоянно. Дори го биел до смърт. Тук майка му го е предала, дори не му е написала прощално писмо. И всичко това заради някакъв мъж. Това бил повратният момент в живота на шамана. От жизнерадостно дете той се превърнал в мрачен човек, който започнал да мрази всички хора. На 16-годишна възраст косата му побеляла от постоянния стрес, а очите му станали по-сини от небето. Това била най-съкровената му тайна, за която знаел само Фенрир. Демонът погледна тревожно Максим, докато другият си наливаше коняк с бренди, но не го обезпокои. Знаеше, че е безполезно да отвлича вниманието на Максим Аркадиевич от "този важен процес", както обичаше да го нарича шаманът. Макар че за Фенрир това беше просто едно банално пиянство.
-Колко време още? - попита шаманът. Беше очевидно, че хмелът вече е завладял съзнанието му.
-Не, приятелю, но можеш да спиш - отвърна демонът.
-Добре, тогава ме събуди!
Максим Аркадиевич гледаше как зад прозореца преминават горите, реките и скалите и заспа.
В съня си той беше пътувал назад във времетоһттр://....
-Къде съм? - попитал шаманът учудено.
Той се огледа наоколо. Мрачна стая с една-единствена крушка и черен мухъл по стените.
-Не, не, не, не, не!" - Максим се хвана за главата - не отново.
Тежки стъпки прорязаха тишината като нож в сърцето. Той видя едно момче в далечния ъгъл. Косата му вече беше наполовина съсухрена. Момчето пребледня, когато чу тежките стъпки.
-Татко, моля те, недей... - молеше го Максимка.
-Гласът беше не само страшен за Максим, но и до болка познат. И този контраст го разяждаше отвътре.
-Татко, моля те, моля те, не повече... -Сълзите на момчето прииждаха на градушка.
-Ти ще ми казваш какво да правя, кучи сине, нали? Ти, копеле, си причината майка ти да си тръгне!
Остър звук проряза въздуха и се чу шамар по гърба на нещастното момче.
-Татко, татко, моля те, недей, боли!!! -Момчето не знаеше как да успокои агресивния си баща.
-Кучка, кучка, малък изрод, всичко е заради теб, всичко!!! -Мъжът го удряше с всяка дума. 
Но после настъпи обрат, малкият Максимка извика:
-Ненавиждам те! Кучка!
Бащата очевидно не очакваше такова нещо, той погледна тази, която сам беше победил, тази, която беше трупала обиди с години.
От ръцете на момчето избухна пламък, пламък, който освети цялата стая. Пламъците се превърнаха във фигура. Огромно същество с горящи очи. То отдели Максим от баща му.

Горепапаша не знаеше какво да прави. Той изхриптя нещо нечленоразделно и извърна тъпите си очи.
Малкият Максим рязко се приближи до него и със силата на дете на не по-малко от две години сграбчи мъжа за гърлото.
-Имай предвид, че ако ме докоснеш още веднъж, тогава ще те изтрепя. Разбираш ли?
-Бащата се опита да промълви думи на милост, но малкото момче само се усмихна.
- "Милост? Ти? Ха! Внимавай, копеле, няма да те убия само защото все още имам нужда от теб. Когато нямам нужда от теб, сам ще се отърва от теб.
С тези думи момчето пусна гърлото на родителя си и тръгна нагоре по стълбите.
А ти!... - Той се обърна към огненото същество... - Не му позволявай да се измъкне. Нека и то научи удоволствията от пребиваването на такова интересно и малко мрачно място.
Съществото кимна покорно. Мъжът просто извика.
-Макс, Макс... - чу отдалеч вече порасналия Максим -Максим шибан! Ставай, ти, пиянде!
Фенрир стоеше над него с коронната си усмивка.
-Защо толкова се страхуваш от мен, рогато копеле - попита Макс, като бавно се връщаше към реалността. Той се усмихна.
-Приличаш на раздърпана котка след кастрация - засмя се демонът.
-Да ти еба майката, хитър дявол!
Смехът на двамата ни герои отекна в микробуса. 
-Какво сънуваше? -Попита демонът, сменяйки темата -Ти се мяташе, въртеше и крещеше.
-Ще ти кажа по-късно.
-Добре. А сега да вървим, стигнахме до кабината.
-Дай само да чукна един изстрел -Максим погледна жалостиво към спътника си.
-Какво е пак? Искаш ли катерицата да дойде при теб, тъсте?" - Демонът прободе шамана.
-А това, другарю, не е твоя демонична работа! Разбрах, плешив вълк! По-добре бъди другар и си вземи нещо по-силно.
Фенрир, подсмихвайки се, извади арменска ракия и я наля в ниска чаша.
-Пийте и да вървим!" - каза демонът - "Имаме много работа за вършене.
-Знам, знам - Макс изпи всичко.
-Готов ли си?
-Да.
-Тогава да тръгваме.
Те излязоха от микробуса и се огледаха наоколо.
Урал е наистина красив. Там минаваше един лос, а някъде се чуваше бухал. И в реката имаше толкова много риба, а самата вода беше по-чиста от всички плажни води на света.

И въздухът. Ммм... Всеки аромат беше осезаем и успокояващ.
Те тръгнаха по пътеката.
Не беше дълга и я изминаха за половин час. Стигнаха до една стара ловна хижа и почукаха.
-Кой?
-Демон и шаман в палто! -Кой? Като Чип и Дейл, дошли да спасят задниците ви от Божия гняв.
-О, това сте вие. Чу се дрънчене и вратата се отвори. Накрая. Как се справихте? - попита старият им приятел Трафим.
-Да, отче, ще ме пуснеш ли да вляза? - Да, разбира се.
-Да, разбира се, влезте.
Те влязоха в колибата, където ги чакаха още трима души. Момче и момиче, и една жена с различни очи.
-Дълго време не се видяхме, Максик, как върви животът в големия град?...?

ОРИГИНАЛ

ГЛАВА 2

Фенрир долго уговаривал Максима поехать, и в конце концов шаман сдалься.

Набили побольше вещей и реликвий для борьбы и усмерения существа и отправились на своём микроавтобусе в сторону древнего Урала. Но только с тем условием что Максим будет на посожирском а Фенрир будет вести. Демон скрипя зубами согласилься.

-И что б с ветерком- Как всегда нарочито подколол демона шаман.Ехали они долго. Максим был в своих мыслях. Он не хотел ехать не только по причине „конченных дебилов“ как он их назвал, но и по своей более глубокой причине.

Большую часть детства он прожил сдесь с вечно пьяным отцом, который постоянно избивал его. Бывало даже до полусмерти. Именно сдесь его предала мать, не написав ему даже прощального письма. И всё из-за какого-то мужика... Именно сдесь и случилься переломный момент жизни шамана. Из жизнерадостного ребёнка он превратилься во мрачного парня, который стал ненавидеть всех людей. В 16 лет его волосы от постоянного стресса побелели волосы а глаза стали синее неба. Это была его сокровенная тайна, о которой знал только Фенрир. Демон с беспокойством смотрел на Максима, пока второй наливал себе коньяк hennessy, но не мешал ему. Он знал что Максима Аркадьевича безполезно отвлекать от „сие важного процесса“ как любил называть это сам шаман. Хотя для Фенрира это был банальный запой.

-Долго ещё?- Спросил шаман. Было видно что хмель уже овладел его разумом.

-Да нет друг, но ты можешь поспать.-Ответил демон.

-Хорошо, разбуди меня тогда!

Максим Аркадьевич ещё немного понаблюдал за проходящими за окном лесами, реками и скалами и впал в дрёму.

Во сне он попал в своё прошлое…

-Где я?- изумлённо спросил шаман.

Он огляделься. Мрачное помещение с единственной лампочкой и с чёрной плесенью по стенам.

-Нет, Нет, Нет!-Максим схватилься за голову-Только не снова.

Тяжелые шаги словно нож по сердцу разрезали тишину. Он увидел в дальнем углу мальчишку. У него уже наполовину были сядые волосы. Мальчик побледнел когда услышал тяжелые шаги.

-Папа прошу не надо...-Взмолилься маленький Максимка.

-Щеенок, это ты во всём виноват- Голос был не просто жутким для Максима но и до боли родным и знакомым. И этот контраст сьедал его изнутри.

-Папа, прошу пожалуйста, только не снова-У мальчика полелись градом слёзы.

-Ты мне ещё указывать будешь сукин сын, а? Ублюдок именно из-за тебя ушла мать!

Хлёсткий звук разрезал воздух и послышалься удар по спине нещастного мальчишки.

-Папа, папочка прошу не надо, больно!-Мальчик уже не знал как успокоить бурного папашу.

-Сучёнок, выблядок, мелккий уродец, всё из-за тебя, всё!- Каждое слово мужчина сопровождал ударом.

Но тут случилься поворот, маленький Максимка вскрикнул:

-Ненавижу! Сука ты!

Отец явно не ожидал такого, он смотрел на того кого он порадил сам, на того, который долгие годы копил обиды.

Из рук мальчишки вырвалось пламя, да такое что осветило всё помещение. Пламя превратилось в фигуру. Огромное существо с горящими глазами. Оно отделило Максима от отца.

Горепапаша же не знал что делать. Он хрипел что то невнятное, и вертел своими тупыми глазёнками.

Маленький Максим же резко подошёл к нему, и с силой уж точно не деветилетнего ребёнка схватил мужчину за горло.

-Имей ввиду мразь, ещё раз ко мне прикоснёшься и тогда я тебя в порошок сотру. Понял?

-Пощ-е-д...- Отец пыталься прохрепеть слова о пощаде но маленький мальчик лишь усмехнулься.

-Пощядить? Тебя? Хах! Имей ввиду сволочь что я тебя не убью лишь по той причину что ты сволочь мне ещё нужен. Когда будешь не нужен я от тебя сам избавлюсь.

С этими словами мальчик отпустил горло своего родителя и пошёл по ступенькам наверх.

А ты!- Он повернулься к огненной твари.- Не давай ему выйти. Пусть тоже познает прелести бытия в столь интерестном и немного мрачноватом месте.

Тварь покорно кивнула. Мужчина же только плакал.

-Макс, Макс...-Послышалось уже взрослому Максиму издалека-Максим бля! Вставай приехали, совсем уже мозг пропил алкаш!

Фенрир стоял над ним со своей коронной улыбкой.

-Ты чего так трусишь то меня сволочь ты рогатая?- Спросил Макс медленно возращаясь в реальность. Он выдовил улыбку.

-Выглядишь как потрепанный кот после кострации.-Хихикнул демон.

-Да пошёл ты хитрый чёрт!

По микроавтобусу разкатилься смех двух наших героев.

-Что тебе приснилось то?-Спросил демон сменив тему-Ты ворочалься и кричал.

-Потом разкажу.

-Хорошо. А сейчас пошли, мы приехали точно к хижине.

-Дай только опрокину стопочку-Максим жалобно посмотрел на своего спутника.

-Опять что-ли? Хотите что б к вам батенька белочка пришла-Подколол демон шамана.

-А это товарищ не ваше демонское дело! Понял, волк плешивый! Лутше будь другом достань там чего покрепче.

Фенрир посмеиваясь достал армянского бренди и налил в низкую чашку.

-Пей, и пошли!-Сказал демон-У нас ещё много работы.

-Да знаю, знаю-Макс залпом всё выпил.

-Готов?

-Да.

-Тогда выходим.

Они вышли из микроавтобуса и огляделись.

Да Урал по настоящему прекрасен. Вон там пробижали лоси, а там где-то заухал филин. А в речке было столько рыбы, и сама по себе вода, была чище всех пляжных вод в мире.

А воздух. Ммм… Каждый запах чувствовалься и раслоблял.

Они направились по тропинке.

Путь был не особо долгим, да и за разговорами они прошли его за пол часа. Подошли они к старой охотнечей хижине и постучались.

-Кто?

-Демон и шаман в пальто! Как Чип и Дейл пришли спасать Ваши задницы от праведного гнева.

-Ооо, это Вы-Послышалься скрежет и дверь отворилась.-Ну наконец-то. Как добрались?-Спросил их давний друг Трафим.

-Да хорошо, отец, впустишь?

-Да конечно заходите.

Они прошли в хижину где их ждали ещё три человека. Один парень и девушка, и одна женщина с разными глазами.

-Давно не виделись, Максик, как живеться в большом городе?...