Не се стряскай, не подскачай – аз съм… Какво? Да, разбира се – заповядай!... Значи до нашия квартал отиваш... Е, и аз там живея. Иначе цял ден съм в града. Ако наричаш така седенето зад волана, паркирането и пускането на една вода… Обаче, е интересно. Ами разни хора пътуват, пък най-малко всеки втори разправя нещо. От време на време и мен ме отпуска, та изливам душата на водопада...
Боже, що народ, що чудо! Като шарен боб. Качва се ония ден едно маце – гръдната й обиколка равна на талията и главата, взети заедно! Абе, вълшебно тяло – всичко й носи. Че и отдалеч си личи – бедно момиче. Едва скърпила една поличка, къса, къса... под под мишниците чак! Закарах я до един известен клуб. От ония, дето им викат миксери – нали в едно смесват хора с полови дезориентации.
А от там се качи един... една... абе, някакъв, дето явно отиваше на хомодиализа. И тъкмо пристигнахме до мястото, маха ми един бабанко. Зализан, костюмиран... от ония, дето сами се обявяват за донжуани. Че като взе да ми развива ...