Шарен боб
Не се стряскай, не подскачай – аз съм… Какво? Да, разбира се – заповядай!... Значи до нашия квартал отиваш... Е, и аз там живея. Иначе цял ден съм в града. Ако наричаш така седенето зад волана, паркирането и пускането на една вода… Обаче, е интересно. Ами разни хора пътуват, пък най-малко всеки втори разправя нещо. От време на време и мен ме отпуска, та изливам душата на водопада...
Боже, що народ, що чудо! Като шарен боб. Качва се ония ден едно маце – гръдната й обиколка равна на талията и главата, взети заедно! Абе, вълшебно тяло – всичко й носи. Че и отдалеч си личи – бедно момиче. Едва скърпила една поличка, къса, къса... под под мишниците чак! Закарах я до един известен клуб. От ония, дето им викат миксери – нали в едно смесват хора с полови дезориентации.
А от там се качи един... една... абе, някакъв, дето явно отиваше на хомодиализа. И тъкмо пристигнахме до мястото, маха ми един бабанко. Зализан, костюмиран... от ония, дето сами се обявяват за донжуани. Че като взе да ми развива едни теории! Викам: „Но вие, господине, както говорите така за жената, ще излезе, че жената може само в кухнята...” А той ме прекъсна: „Стига с тая закрепостеност! Жената навсякъде може. И в кухнята може, и в банята, даже в спалнята понякога...”
Нали ти казвам – шарен народ! Да не говоря за веселяците. Нали знаеш - пет процента от народа страдат от алкохолизъм, ама деветдесет и пет процента са щастливи. И, като се качи такъв щастливец... „Аз, братче, - вика един – сутрин трябва да ударя едно за разлепване на клепачите, едно за укрепване на кокалите, едно за отлепване от пода.” Ей, има хора дето не ракия да варят, ами от реката да я носят – пак няма да им стигне! Ако пък и жена почерпена води със себе си... Мани, мани!
Возих веднъж една такава. Слиза, пък ми вика: „Пари, нямам, но ще ти платя в натура!”. Добре, че съм бързорек, та се измъкнах: „Няма как – викам й – нямам дребни да ти върна…”.
А и по пътя маса интересни работи стават. Не знам кой математик рекъл, че и правите се пресичат, но нашите шофьори редовно го доказват. Уж пътуват успоредно, но в различни посоки, пък вземат, та се целунат. И на мен веднъж така ме засече един баварец, та му се тряснах отпред. Слиза шофьорката... А пък тя една хубава, сочна, гърдогъзобузеста. Ей, викам си, в нея трябваше да се бутна отпред. Ама съм избързал. Щото след нея слязоха двама... И с щанги…
Та затова съм такъв красавец. Но за това – друг път. Пристигнахме. Три лева. Като за гърне шарен боб…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Коновски Всички права запазени
последният ми спомен е от един, който "вода не пие, само бира и розови хапчета, че ми идва много това напрежение да издрЪжам всеки дето се кАчи".
