Шоколадови бонбони
- Дъщеря Ви ще остане инвалид за цял живот. Съжалявам!
Тези думи на доктор Кацаров още кънтяха в ушите на Васил. Малкото му момиченце! Само заради глупавата грешка на доктор Мазнев.
Васил почука на вратата на кабинета и влезе. Младата лекарка вътре му се усмихна.
- Доктор Мазнева, искам да благодаря, че спасихте мой близък. Моля, приемете този малък подарък!
- О, нямаше нужда!
Мъжът ѝ подаде кутията, взе си довиждане и излезе.
Докторите не познаваха всички близки на свои пациенти.
След като бе узнал тежката новина, Васил живя в агония дълги седмици. И тогава се появи лъчът надежда. Научи, че дъщерята на доктор Мазнев работеше в същата болница. Първоначално отхвърли идеята за отмъщение, но с времето тя все по-често занимаваше мислите му. Накрая живееше само заради това.
И ето че бе купил кутия шоколадови бонбони, бе инжектирал отрова в тях и ги бе подарил на дъщерята на доктора.
А когато се установеше каква е причината за смъртта ѝ, щяха да търсят роднини на нейни пациенти, а не на баща ѝ.
Некомпетентността трябваше да бъде наказана. Око за око!
......
Доктор Мазнева крачеше замислено по улицата. Наистина този случай я озадачаваше. Трябваше да се консултира с някого, но с кого? Толкова се беше унесла, че не забеляза връхлитащата я кола.
В последния момент една жена бе успяла да я избута встрани.
- Благодаря, не знам какво ми става. Спасихте ми живота! Моля, вземете тези бонбони като малък жест.
......
Жената се прибра вкъщи, отвори кутията и постави няколко бонбона на бюрото на съпруга си.
.......
- Доктор Мазнева, защо гледате така втренчено пациента? Поел е отрова, но Вие го спасихте....
- Струва ми се познат. Мисля, че вчера бе в кабинета ми и ми донесе бонбони. Естествено, не е знаел, че съм диабетик.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
