Баба отново разказва: „Пътувахме с внука към село. Носехме подарък за рождения ден на другата баба – огледало за баня. (Удобно е да се пътува с дете и огледало в автобус!!!) Детето пожела да го развие и се огледа: „Подаряваме го на баба, пък се виждам аз...” После се сети: „Преоблечи ме с потника на Бентен...” Казах, че никой в автобуса не се преоблича. Но той настоява: „Ама нали един път ме преоблече...” Отговорих: „Тогава имаше причина – беше се изцапал!” После помахахме на едни слънчогледи (красиви бяха!). Детето: „Бабо, пие ми се водичка.” Дадох му шишето. Поля се... Започнах да ровя за суха дреха. И чух: „Нали не съм се изцапал...” Аз: „Сега се поля с вода. И това е причина!” Той обаче продължи: „Аз нали исках преди да ме преоблечеш...” Почти сломена казах: „Това не е причина. Това е желание.” И малкият заключи: „Разбрах за причината – като направиш беля без да искаш.”

***

 В магазина. Бабата:  „Похарчихме всичките пари, миличък, без много да му мислим...” Пък детето: „Нищо, нека да съм жив и здрав! Това е причина, нали?!”

***

 Внукът: „Обичам шоколад. Това е причина да бъда послушен.”

                                                                              © Павлина Петрова