8 feb 2006, 18:50
Щом любовта се превърне в брак
4 мин за четене
Ето наи-после се сбъдна мечтата ми да бъда булка.Днес е най-щастлияият ден в живота ми и аз се чувствам,като принцеса в красивата си булченска рокля.Съпругът ми е голям чаровник и направо тръпна в очакване да се усамотим след края на тържеството и да изконсумираме брака си(за кой ли път)Обичаме се много и вярвам,че завинаги ще е така и няма никога да пожелая друг мъж.Но...
10год. по-късно:
Нaближава 00.00h.а моя хубостник още го няма...децата вече са заспали,а вечерята е отдавна изстинала,макар,че и топла е все същата помия,така и не се научих да готвя добре за толкова години брачен живот.Такава инерция съм набрала,че
само да се прибере оная хаймана,ако не го оставя да спи на терасата те па на,а и няма да му е за пръв път.Не го понасям казвам ви...с всяко действие ми лази по нервите и проклинам мига в който се запознахме.Вече отдавна няма и помен от красавеца за който се омъжих...сега е отпуснал едно мазно шкембе,но не от манджите ми(то от тях и кучето не иска да яде),а от промишлените количества бира,които е изпил.Косата му пооредя,а и малко е скаран с банята та най-редовно си ходи с мазната коса,а тялото му има аромат на диво прасе и то разгонено.А бе голям мизерник е станал...няма го красивият,спретнат и напарфюмиран мъж за който се омъжих някога.Ще кажете сега,ами защо го търпиш тогава,но да ви кажа то и мен едва ли друг би ме пожелал...и аз вече не съм онази хубавица,която бях.След раждането на двете ми деца,
така и не успях да сваля килограмите и сега физически съм,като борец по сумо,то затова и моичкият ми има страх,понеже налитам на бой и то силата ми е голяма,особено като се нервирам...мъжът ми редовно ходи контузен след подобни семейни свади.Получих и някакво хормонално нарушение,та ми се появиха мустаци и брада,но аз ги скубя с пинсета така,
че не са ми толкова проблем.Навярно пак заради това объркване в хормоните тестостерона ми явно е скокнал бая защото не само,че се сдобих с мъжка сила,ами и нося на пиене,като мъж.Случвало ни се е често с моя да си пием двамата,ама него бързо го хваща алкохола и най-редовно го влача до кревата ,а аз си допивам сама.Любов с него почти не правим защото,както споменах не ме привлича като мъж и най-мразя като се прибере пиян и замирисал на бъчва и почне да ме натиска...е тогава голяма борба става в леглото...дърпам се и се боря докато го омаломощя и той се откаже и заспи пиянски сън.Казва в работата били го подигравали,че е "мъж под чехъл",защото съм го посрещала с точилката,а понякога грабвам някой подходяш за нанасяне на бой предмет и ходя да го прибирам от кръчмата.Ето...превърта се ключа...прибира се моето мъжленце,а аз вече набрала инерция почвам да крещя:
-Къде ходиш бе пиенде такова?Я виж кое време е...колко пъти съм ти казала,че видя ли те пиян ще спиш на терасата.
-Я да мълчиш ма краво такава,то който и мъж да е на мое място едва ли би искал да те вижда на трезво,никой не може да изпие толкова пиене за да те хареса.
-Аха...така значи?!Пи няколко напитки и ми се правиш на мъж сега ,ама нали знаеш,че не ми минават тия на мене?
Малко по малко взех да пристъпвам към него и той явно предусещайки накъде отиват нещата взе да отстъпва назад.
-Стига бе жена,какво искаш от мен сега?Добре де,добре...извинявай,ако съм те обидил...нали си знаеш,че само теб обичам?
-Я не ми говори глупости и не се подмазвай...обичаш само бутилката ти... и майка си,която е виновна да си такъв неудачник и смотаняк.
-Ама защо ме обиждаш така?Нали каквото си поискала все си го имала,ама ти все недоволна...то и за милионер да си се оженила пак ще мрънкаш.
-Не ми се обяснявай много,а ходи си лягай,че иначе ще ме ядосаш и пак ще играе точилката.
-Добре,добре...тръгвам...ти само спокойно...недей се ядосва,че бързо ще остарееш.
-Ти недей много да знаеш...хайде марш в спалнята да не ми се мяркаш пред очите,че не отговарям за последствията.
Това се повтаря общо взето по няколко пъти в седмицата и разбрах,че не мога да го откажа от навика му да ходи по кръчмите.Явно той така компенсира загубената страст помежду ни със страстта си към алкохола.Днес реших да почна да ходя на фитнес...ще сменя и прическата,ще отида и на козметик...и кой знае,може пък да ми излезе късмета и да си намеря някой любовник и да натрия носът на моичкият дето вика,че никой мъж на трезво не би ме пожелал.
10год. по-късно:
Нaближава 00.00h.а моя хубостник още го няма...децата вече са заспали,а вечерята е отдавна изстинала,макар,че и топла е все същата помия,така и не се научих да готвя добре за толкова години брачен живот.Такава инерция съм набрала,че
само да се прибере оная хаймана,ако не го оставя да спи на терасата те па на,а и няма да му е за пръв път.Не го понасям казвам ви...с всяко действие ми лази по нервите и проклинам мига в който се запознахме.Вече отдавна няма и помен от красавеца за който се омъжих...сега е отпуснал едно мазно шкембе,но не от манджите ми(то от тях и кучето не иска да яде),а от промишлените количества бира,които е изпил.Косата му пооредя,а и малко е скаран с банята та най-редовно си ходи с мазната коса,а тялото му има аромат на диво прасе и то разгонено.А бе голям мизерник е станал...няма го красивият,спретнат и напарфюмиран мъж за който се омъжих някога.Ще кажете сега,ами защо го търпиш тогава,но да ви кажа то и мен едва ли друг би ме пожелал...и аз вече не съм онази хубавица,която бях.След раждането на двете ми деца,
така и не успях да сваля килограмите и сега физически съм,като борец по сумо,то затова и моичкият ми има страх,понеже налитам на бой и то силата ми е голяма,особено като се нервирам...мъжът ми редовно ходи контузен след подобни семейни свади.Получих и някакво хормонално нарушение,та ми се появиха мустаци и брада,но аз ги скубя с пинсета така,
че не са ми толкова проблем.Навярно пак заради това объркване в хормоните тестостерона ми явно е скокнал бая защото не само,че се сдобих с мъжка сила,ами и нося на пиене,като мъж.Случвало ни се е често с моя да си пием двамата,ама него бързо го хваща алкохола и най-редовно го влача до кревата ,а аз си допивам сама.Любов с него почти не правим защото,както споменах не ме привлича като мъж и най-мразя като се прибере пиян и замирисал на бъчва и почне да ме натиска...е тогава голяма борба става в леглото...дърпам се и се боря докато го омаломощя и той се откаже и заспи пиянски сън.Казва в работата били го подигравали,че е "мъж под чехъл",защото съм го посрещала с точилката,а понякога грабвам някой подходяш за нанасяне на бой предмет и ходя да го прибирам от кръчмата.Ето...превърта се ключа...прибира се моето мъжленце,а аз вече набрала инерция почвам да крещя:
-Къде ходиш бе пиенде такова?Я виж кое време е...колко пъти съм ти казала,че видя ли те пиян ще спиш на терасата.
-Я да мълчиш ма краво такава,то който и мъж да е на мое място едва ли би искал да те вижда на трезво,никой не може да изпие толкова пиене за да те хареса.
-Аха...така значи?!Пи няколко напитки и ми се правиш на мъж сега ,ама нали знаеш,че не ми минават тия на мене?
Малко по малко взех да пристъпвам към него и той явно предусещайки накъде отиват нещата взе да отстъпва назад.
-Стига бе жена,какво искаш от мен сега?Добре де,добре...извинявай,ако съм те обидил...нали си знаеш,че само теб обичам?
-Я не ми говори глупости и не се подмазвай...обичаш само бутилката ти... и майка си,която е виновна да си такъв неудачник и смотаняк.
-Ама защо ме обиждаш така?Нали каквото си поискала все си го имала,ама ти все недоволна...то и за милионер да си се оженила пак ще мрънкаш.
-Не ми се обяснявай много,а ходи си лягай,че иначе ще ме ядосаш и пак ще играе точилката.
-Добре,добре...тръгвам...ти само спокойно...недей се ядосва,че бързо ще остарееш.
-Ти недей много да знаеш...хайде марш в спалнята да не ми се мяркаш пред очите,че не отговарям за последствията.
Това се повтаря общо взето по няколко пъти в седмицата и разбрах,че не мога да го откажа от навика му да ходи по кръчмите.Явно той така компенсира загубената страст помежду ни със страстта си към алкохола.Днес реших да почна да ходя на фитнес...ще сменя и прическата,ще отида и на козметик...и кой знае,може пък да ми излезе късмета и да си намеря някой любовник и да натрия носът на моичкият дето вика,че никой мъж на трезво не би ме пожелал.
© Милена Иванова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
хи хи хи х , голям майтап, много свежо, мила
)))) -
Харесва ми разказът ти.Поздравявам те!
-
п.п. сега минах през профила ти, за да видя и другите ти произведения... Видях ти снимката и изказването за театъра...
Браво! Точно това имах и аз предвид, но за мен театъра не е един
Голям купон става на тая Земя...
Поздрав! -
Ех, колко ли народ живее в театъра на Алкохолния делириум...
Поздравления за разказа!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
