Ето наи-после се сбъдна мечтата ми да бъда булка.Днес е най-щастлияият ден в живота ми и аз се чувствам,като принцеса в красивата си булченска рокля.Съпругът ми е голям чаровник и направо тръпна в очакване да се усамотим след края на тържеството и да изконсумираме брака си(за кой ли път)Обичаме се много и вярвам,че завинаги ще е така и няма никога да пожелая друг мъж.Но...
10год. по-късно:
Нaближава 00.00h.а моя хубостник още го няма...децата вече са заспали,а вечерята е отдавна изстинала,макар,че и топла е все същата помия,така и не се научих да готвя добре за толкова години брачен живот.Такава инерция съм набрала,че
само да се прибере оная хаймана,ако не го оставя да спи на терасата те па на,а и няма да му е за пръв път.Не го понасям казвам ви...с всяко действие ми лази по нервите и проклинам мига в който се запознахме.Вече отдавна няма и помен от красавеца за който се омъжих...сега е отпуснал едно мазно шкембе,но не от манджите ми(то от тях и кучето не иска да яде),а от промишлените ...