Нилара

-На нас се пада нелеката задача да разузнаем този път, затова и трябва да се постараем. Веднага, щом се приземим започнете да търсите укрития, достатъчно тесни за да не могат да проникнат в тях броненосци. Отрядите на Ален, Мирко, Дарий и Бориен ще се погрижат търсенията ни да са достатъчно дълги и по възможност успешни. Те ще се бият докато ние с вас проучваме. Искам да запомните едно нещо: Не започвайте бой ако няма пряка опасност за вас или другарите ви! Не сме дошли да превземаме Рамсел. Не и все още. Вярно е, че няма да ни навреди да унищожим стотина химери, но не и ако цената за това са животите ни.

Рев Стоик, какъв си лицемер! Все едно не ни е ясно на всички, че си дошъл да задоволиш кръвожадния си глад като накълцаш петдесетина безмозъчни броненосеца. Моля ти се, аз поне знам! Целият ни род е пълен с откачалки. Стоик отдавна е нарицателно име за касапи в униформа. С тази разлика, че касапите не ги награждават с почести след всяко заклано добиче.

Аз също ги ненавиждам. Затова съм тук. Убиха мама и тате, след като не им свършиха работа за гнусния им разплод. Но по-лошото е, че с Ирник станахме свидетели на онази гадост. Боже, ако съществуваш, изтрий тази отвратителна сцена от съзнанието ми!

Моето име е Нилара Стоик. С майора сме далечни братовчеди, но кръвта ни говори вместо нас. И аз като него съм бърза, безмилостна и неизмеримо силна. Май такива са характеристиките ми във военното досие. Станах част от армията преди две години, но се стремя към нея откакто с Ирник останахме сираци. Моята майка и неговият баща се бяха оженили и ни отглеждаха заедно. Доведени брат и сестра сме, но за мен той винаги е бил нещо повече от семейство. Само че вече е твърде късно да му го кажа, понеже преди два месеца, при атаката на Шензин, изродите го отвлякоха. Моят мил и грижовен Ирник! Даже не знам дали е още жив, дали вече не са го употребили и след като им е свършил работа не са му откъснали главата.

Но аз ще си отмъстя. Ще го намеря и ще го прибера у дома, защото той е само и единствено мой! Не успях да го защитя, но ще поправя грешката си и тогава...

Може би най-после ще намеря смелост да му призная, че сърцето ми му принадлежи още откакто за пръв път прекрачих прага на дома му. Дано си жив, скъпи мой Ирник!

Какво е това? Да не би да започваме? Рев традиционно е начело. Действително е бърз като светкавица. Преди да се усетя и вече е навлякъл раницата с парашута.

Готови за скок! И вече летим. Безподобно е усещането, когато въздухът те зашлеви в лицето, вземе ти дъха и те просълзи от болка. Докато осъществяваш свободно падане, пред очите ти да минат поне един десятък безценни моменти с онези, които са ти по-скъпи от собствения ти живот. А в мига, в който се приземиш и усетиш земната твърд под краката си магията не изчезва, а сменя формата си. Точно като грозниците, пред които се изправяме. Те се менят постоянно в безуспешни опити да си върнат едновременно човешкото, но и животинското тяло. Затова и никога не ще постигнат успех.

Магията на приземяването се превръща в магия на битката. Убий или ще те убият. За какви мечти говори Рев, по дяволите! Имам една мечта и тя е да оцелея, за да избия колкото се може повече от тях. Жалко, че нямат кръв като нашата, а са слузести като охлюви под бронята. Отнемат ми удоволствието да видя как секундите живот изтичат от деформираните им тела, сякаш съшити от отличителните белези на няколко звяра.

Все едно - няма да се съобразя с плана на братовчед си. Ще се включа на своя глава в битката с тях точно, както ще направи и той. Арлена, ако беше тук, щеше да постъпи по същия начин. Майоре, голям си идиот да си мислиш, че ще я спреш с евтините си номера. Не ми го побира главата защо реши, че една от най-добрите жени-воини ще е по-полезна в лагера, отколкото като водач в родния си град! Бедна ти е фантазията колко ти е ядосана в момента. По себе си съдя. Ако бях на мястото ѝ, щях да ти издера очите следващия път като застанеш насреща ми.

Но хайде, стига с мисленето! Време е тялото да премине на автоматичен режим. Срещу мен се задава триметров човеколъв. Отдалеч усещам как смърди на мърша. Имам чувството, че се отъркват в остатъците от жертвите си, след като ги разкъсат. Започвам да танцувам с двата си изключително остри меча. Стъпка напред, завъртане по часовниковата стрелка, стъпка назад, още едно завъртане обратно на нея, подскок, завъртане назад и впръскване. Едно на нула за мен, след като и последният шипящ звук от разтварянето на гадта заглъхва.

Продължавам напред. Виж ти! Свръхчовешки скок на седем метра височина? Стоик, пак ли изнасяш представление?

Тук май ще е уместно да споделя, че част от военната ни подготовка е постоянното ходене с тежести на краката и непрекъснатите подскоци с тях. Колкото повече ходиш и скачаш с товар, толкова повече свикваш, съответно увеличават тежестите ти, докато не се стигне дотам, че да можеш да скачаш на поне два метра височина с тегло, равно на твоето собствено.

Не мога да ви опиша какви мускули развиваме на краката си от гореспоменатите упражнения! Когато вземеш финалния изпит, махат тежестите от обувките ти и те карат да скочиш колкото се може по-високо. Рекордът засега е десет метра и познайте на кого принадлежи.

Аз се доближих до него, но не ми достигна цял метър, за да го стигна. Арлена пък се размина само с двадесет сантиметра. Много я беше яд, милата! Но го преживя. Вероятно сега прави упражнения с още една Арлена по краката си. Започвам да съжалявам Рев. Но пък сам си е виновен.

-Нилара, какви ги вършиш? Защо не изпълняваш заповедите ми?

-Защото са тъпи, Рев! Ако Арлена беше тук...

-Не искам да чувам и дума! Щом нямаш карта, ще ти дам! Но ще търсиш укрития! Нареждам ти да се махнеш оттук на момента!

-Твърде много са този път! Четири отряда не са достатъчни! От тук виждам как отстъпват!

-Не си ти тази, която решава!

Но докато се опитваше да ме разубеди, зад него сякаш от нищото изникна четириметрово безформено нещо, което издаваше смразяващи кръвта звуци.

-Мили Боже, какво...

Рев не се остави ужасът да го погълне. За по-малко от минута направи четири тривръта и впръска в него "разтворител".

Каква беше изненадата му, когато не чу и едничък звук от разтваряне отвътре. Съществото спря да се тресе като желе и постепенно започна да се оформя в нещо ужасяващо познато.

Висок и атлетичен мъж с дълга кестенява коса, завързана на опашка. Слабовато лице с остри черти, два огромни смарагда изпепеляващи със зелен огън, тънки и извити в подигравателна усмивка устни.

Моят Ирник стоеше пред мен и ми се смееше. Парализирах се. Нямах сили да сторя каквото и да е. Още миг и гадината щеше да ме погълне, докато се наслаждавам на обожавания образ.

-Това не е той, Нилара! Не се заблуждавай! Явно е от новото поколение. Атакувай, не се бой! Обещавам ти да го намерим, но сега трябва да се разправим с това нещо тук!

Рев не се остави да бъде измамен. Химерата четеше мисли и ги материализираше. Ако мнимият Ирник ме беше заговорил с познатия глас, кой знае дали сама нямаше да се хвърля в огромната му гнусна паст. Но майорът ме пробуди от хипнозата и върна решителността ми. Послушах го и двамата се завъртяхме в гибелен танц около привидно неуязвимия броненосец. Нямаше как да устои на цели двама Стоик.

Скок, завъртане, скок, завъртане, салто... Повторихме последователността няколко пъти на едни и същи места, за да сме сигурни, че в крайна сметка ще пробием.

Не се получи. Химерата остана невредима. Тогава ми просветна. Това чудо четеше мисли. Значи ако му прожектирам картини на собственото му унищожение в мозъка си и то по начина, по който очаквам да се случи, защото малко или много, съзнанието ръководи тялото, може и да постигна успех. Погледнах Рев и просто потупах с показалец слепоочието си. Радвам се, че ме разбра.

Двамата отново се хвърлихме върху съществото напълно съсредоточени в представата си за раняването и разлагането му. Само минута по-късно, стояхме пред попиваща в земята локва от оцет и съставните части на телесни белтъци.

-Способностите им се усъвършенстват. Трябва да сме подготвени да импровизираме.

-Рев... Дали наистина го е видяло в ума ми или някъде другаде? Може би в леговището им? Може би е съвсем наблизо и е жив?

-Сега това е без значение, Нилара. Ако ние владеехме телепатия, може би щяхме да разберем нещо повече. Но не умеем, така че...

-Обеща ми, че ще го открием и върнем. Ще спазиш ли обещанието си?

-Кога не съм го правил? Хайде, да вървим да помогнем на бойците! Очевидно е, че не мога да изляза на глава с теб! Да се надпреварваме до там!

Най-после едно разумно нещо от устата ти! Какво дете си само! Явно дванадесетгодишният хлапак, който постъпи в армията преди три десетилетия все още напомня за себе си в изключителни случаи. Чудя се колко ли често се показва и пред Арлена?

Късметлии сте вие двамата! Съвсем ясно е, че сте един за друг. И аз бях огромна късметлийка докато ти беше до мен, мой любим Ирник! Но ще те намеря, заклевам се!

А сега, я да видим дали ще мога да надскоча Рев поне веднъж! За да имам с какво да се похваля довечера край огъня.