ЩЪРКОВО ЛЯТО
или Историята на едно необичайно приятелство
Блесналото в зенита си слънце безмилостно изгаряше низината, засетите с пшеница полета, прашните пусти улици и дворищата в селото. Въздухът така се бе нагрял, че трептeше от нетипичната за месец май жега. Хора и животни се бяха изпокрили под сенките на дървета и къщи и единствено монотонния ромон на реката, течаща сред шпалир от тръстики на стотина метра от последните къщи, нарушаваше илюзията за замръзнал във времето пейзаж, пресъздаден на платното от някой натуралист, пейзажист - майстор на четката.
Там в самия край на селото, сред зеленината на плодни дървета и стара лозница, разположила се на широко върху дървен асмалък се гушеше малка къща, разположена на ъгъл между две улици. Тя бе дом на жилав старец, когото всички в селото наричаха дядо Минко Щърка. От както преди няколко години се бе споминала къщовницата му, баба Данка, старецът живееше сам-самин тук, в очакване на съботите и неделите, когато на гости идваха поотраснал ...