Шведска приказка

                                                                                Част първа

От няколко дни морето беше тихо, спокойно като планинско езеро. След тридневната буря, която отнесе няколко рибарски лодки и стана причина за гибелта на онзи  прекалено смел младеж от Унгария, настъпи необикновено затишие.  Морето беше толкова спокойно, сякаш беше замръзнало. Водата беше кристално прозрачна, дъното се виждаше даже на сто метра от брега. Пасажите дребни рибки, плуващи близо до огледалната повърхност, напомняха сребърни  блесни, откъснали се от чепарето  на страстен рибар. Небето беше необикновено синьо, а над летящите чайки се стелеше едно безкрайно лазурно поле. До самия хоризонт не се виждаше даже малко пухкаво облаче. Небето беше като нарисувано.  Смарагдовият цвят на водното огледало беше добило синкав отенък отразявайки небесната синева. Полетът на чайките и албатросите беше плавен, сякаш “асове” на висшия пилотаж демонстрираха уменията си по време на въздушен парад. А там където морето и небето се сливаха, като почти невидими точици се белееха платната на смели “мореплаватели”, достигнали линията на хоризонта.

                Слънцето галеше нежната кожа на хилядите курортисти, изтегнали се под пъстрите чадъри или седнали на “първото си питие” в някое крайбрежно капанче. По брега се гонеха радостни дечица, други строяха пясъчни замъци, които  се издигаха спокойно на брега необезпокоявани от връхлитащи вълни.

                Джек беше седнал на терасата на хотела и  с голямо удоволствие допиваше чашата уиски, наслаждавайки се на красотата на пейзажа, на чаровните и съблазнителни жени, дошли от десетки страни да придадат шоколадов загар на  гъвкавите си тела, да демонстрират изложените на лятното слънце прелести и да съблазняват мъжете, търсещи краткотрайни авантюри, на каквито бяха готови да се отдадат и самите те. През летния сезон  животът на “Слънчев бряг” беше една безкрайна авантюра, една приказка с неочакван край, едно мимолетно приключение, една любовна история с нопределено начало, с изненадващо развитие и  често пъти с банален край.

                Тази година пътуването беше дълго и не особено приятно. Полетът от  Кувейт до Атина се оказа твърде дълъг. Наложи се да кацнат аварийно в Истанбул,  прекараха  дълги, напрегнати часове, докато бъде отстранена повредата. Мисълта за продължаване на полета с дефектиралата машина караше пътниците да нервничат, тук там избухваха малки скандали  между тях и администрацията на летището. В такива случаи напрежението търси своя “гръмотвод” и често пъти го намира в лицето на тези, които най-малко са виновни за случилото се.  На летището в Атина картината не беше по приятна. Закъснението на полета стана причина за дълго и безсмислено чакане в транзитната зона, за допълнителни разходи за минерална вода или газирани напитки, за кафета и сандвичи. Всичко това на фона на неизвестността за точния час на полета. Аерогара Бургас беше закрита и не приемаше никакви самолети, а още по малко  чартърни,  поради бурята която бушуваше в района вече трети  ден.

                Джек беше намерил утеха в прегръдките на младата американка, седяща  до него, обсипваше я с комплименти и ласкателства, докато ръцете му изучаваха заобленостите и гънките на тялото й. Тази игра беше полезна и за двамата, сваляше напрежението, създаваше положителни емоции, които спомагаха за  безболезнено преодоляване на  неприятностите от създалата се ситуация.

                В Бургас го очакваше нова неприятност, последният  автобус за “Слънчев бряг” беше заминал отдавна и единствено решение  беше такси. В този късен час, един чужденец нямаше да се отърве за по-малко от 100 долара, и Джек беше принуден да “кихне” тази сума, само и само да се добере  до леглото си в хотела, капнал от умора.

                Леко отпочинал, облякъл “униформата” на  курортиста-чужденец - бермуди и Т-шърт, Джек седеше на терасата и докато правеше планове за дните на почивката си, погледа му опипваше не само пеизажа откриващ се от терасата, но и  онази част от почиващите, които бяха обект на неговото внимание. За четвърти пореден път той идваше в тази далечна страна, за да се наслади на нейните природни прелести, както и на прелестите на местните красавици. Джек беше много сладкодумен, щедър и галантен кавалер и момичетата лесно падаха в мрежата му.  Голямите му зелени очи бяха другото му оръжие, с което той боравеше умело. С “професионалистките” никога не беше имал взимане-даване, упорито ги избягваше, въпреки че те го канеха с поглед в фоайето на хотел “Кубан”, предизвикателно демонстрираха прелестите си, правеха “случайни допирации”, но не получаваха нищо друго освен чаровната му усмивка. Джек имаше слабост към синеоки, руси жени с бяла  кадифяна кожа. Такива жени го подлудяваха и ставаше неукротим. Затова често пъти обекти на неговото внимание бяха полякини, германки, рядко рускини. С  тях беше трудно, защото бяха винаги под зоркото око  на “ръководителя” на групата.  Ако обекта действително беше нещо изключително и си заслужаваше, то Джек започваше със “свалянето” и корумпирането на този “отговорник” и винаги успяваше. Те му предлагаха чер хайвер, фотоапарати и други стоки срещу долари, с които пазаруваха в магазините на  “Кореком”, а Джек имаше достъп до стаята на своята избраница. Така всички получаваха своето “удоволствие” и бяха щастливи.

                Тази първа сутрин, след  дългото и изморително пътуване, беше някакси необичайно спокоен. Поредната чаша уиски беше празна, Джек се чустваше отпуснат, леко замаян от чистия въздух,  от йодните изпарения и соления дъх на морето.  Младите тела на жените, придобили красив бронзов загар, който те показваха с голяма гордост  и удоволствие със своите монокинита, галеха погледа му и постепенно събуждаха в него “самеца” дошъл да търси поредната си “самка”  край  Черно море.

                Обядва леко  в едно капанче на брега, взе поредния душ преди да поспи и около 6 часа тръгна да се разходи из познатия комплекс. Вървеше бавно по сенчестите алеи, очите му попиваха жадно красотата на цветните лехи, сочната зеленина на тревата, на декоративните храсти и пищната растителноист на дърветата , постепенно възстановяваха силите му. След едночасова разходка Джек седна на масичка в сладкарница  “Мимоза” и си поръча огромна мелба с плодове. Естествено преди това на един дъх изпи ледено студената Кока Кола, която му беше любима напитка.

                Унесен в мислите  си, той не беше забелязал кога на съседната маса се бяха настанили две  божествено красиви синеоки  същества, придружени от също така синеок мъж с атлетическо телосложение. Тримата разговаряха тихичко, всмуквайки  през сламките студената цитронада.  Погледа на Джек трепна, забелязвайки дългите руси коси на момичето, което едва ли имаше повече от 15-16 години. Под  късо подстригания бритон се виждаха огромни сини очи, с мек и невинен израз, с блясък на звездички от Коледна елха. Цялата облечена в бяло, с леки бяли сандалки на краката , момичето излъчваше някаква особена аура, с която по време на Ренесанса са рисували ангелите в картини с библейски сюжет.

                Макар и без “ангелска аура” жената седнала точно срещу Джек, излъчваше интелект и класа. Дългите й руси коси падаха върху голите й рамене като златен водопад. Отражението им в сините й очи правеха погледа й  необикновен, а усмивката можеше да краси коя да е манекенка на висшата мода, независимо че излъчваше искреност и спокойствие. Жената беше на видима възраст под 35, макар че момичето до нея, вероятна дъщеря, подсказваше, че възраста на майката не може да бъде под 37-40. Даже седнала зрялата жена беше по-висока от младото момиче, с малко по-наляти форми, които я правеха женствена и сексапилна. Тясната, къса над коленете бяла рокля с тъмно сини биета, подчертаваше женственоста на тялото, подсказваше за малък но стегнат бюст, част от който показваше красотата си през огромното правоъгълно деколте. На главата си дамата носеше широкопола бяла сламена шапка с панделка в цвета на  гарнитурата на роклята. Беше обута в сандали на тънки бяли и тъмно сини ленти от мека кожа, на високи токове.  Тънката й талия беше пристегната с тесен тъмносин  колан от мека напа, с огромна сребърна катарама. Чантата й беше от същата кожа, решена в двата цвята на тоалета й, с красив сребърен обков.

                Мъжът имаше силно тяло на спортист, русата му коса беше подстртигана късо в стил “канадска ливада”, бялата му риза подсказваше добре развити мускули, широки рамене и стройна фигура.  Тесните бели панталони прилепнали до мускулестите му бедра,бяха изгладени без нито една гънка и падаха  свободно над бели мокасини.

                Семейството  разговаряше оживено, като разговора се водеше  главно межу бащата и дъщерята. Майката усмихнато следеше спора, редко се включваше в него. Не сваляше очи от  седящия точно срещу нея Джек, който не сваляше очите си от младата русокоса шведка. Семейство Шел действително  бяха шведи и бяха избрали България  за почивката си на море през тази година.

                Ресторанта на хотел « Кубан »  беше почти пълен. Джек беше поръчал любимата си мешана скара  и лакомо поглъщаше крехкото свинско месо. За по-доброто храносмилане помагаше  добре изстуденото « Шардоне » от Търговище. Улисан в вечерята той не беше забелязал, че само преди броени минути съседната маса беше заела шведската тройка от  сладкарница « Мимоза ».  Когато вдигна глава от препълнената със  сочна  скара чиния, първото  на което спря погледа му, бяха русите коси на момичето. Едва тогава забеляза  хитрата усмивка на майката, която още следобяда беше забелязала нескривания интерес на младия мъж към  чаровната й дъщеря. Джек леко кимна глава за поздрав, но освен усмивка друг отговор не получи. Изпи бутилката, поръча си едно силно еспресо и отиде да се разходи по крайбрежната алея.

                Беше сам, още не беше успял да се свърже с старите си познати, но се надяваше да срещне някои от тях по- късно в дискотека  « Домино », където беше редовен посетител. Всичките му познати, мъже и жени винаги ходеха в това  луксозно заведение. Джек беше дошъл сравнително рано с надежда да се види с познати, но зч съжаление тази вечер не срещна нито един от тях.

Часът мнаваше 11 когато в дискотеката влезе познатото вече шведско семевйство. Нямаше свободни маси. Всичко беше заето или имаше табелка « Reservee”.  И тримата се оглеждаха за свободна маса, келнерите минаваха забързани край тях, но никой не им обръщаше внимание.

В един миг, в пролуката между танцуващите, Моника зърна седящия на голяма маса, самотен Джек. Пошушна нещо на съпруга си и тримата се запътиха към неговата маса.

                Джек също ги беше забелязал и когато ги видя да се запътват към неговата маса, нещо много приятно трепна в него. Посрещна ги с широка усмивка като стари познати. Стиив, така се казваше мъжът, с подобна усмивка отбеляза, че при трета среща в един и същи ден, те са вече приятели. Джек отвърна с щастлива усмивка и ги покани да седнат на  неговата маса, като не забрави да отбележи, че го спасяват от неприятна самота в тази прекрасна  лятна вечер на морския бряг.  Джек отстъпи мястото си на дамите, а сам седна в креслото срещу тях с гръб към дансинга, който играеше роля и на сцена по време на спектакъла.

                Разговора се водеше на английски и беше изпъстрен с много шеги и закачки, като основната тема беше “случайни ли са техните 3 срещи” в разстояние на няколко часа и как това ще се отрази на почивката им. Естествяено говориха и за някои  слабости  на хотела, оказа се че бяха отседнали в един и същи хотел. Били група от 25 човека шведи, главно от Стокхолм и Гьотеборг. Но те не обичали да се движат групово и още от първия ден си направили самостоятелна програма. Само сутрин закусвали с групата.

                Джек продължаваше да съзерцава красотата на момичето, да гали с поглед светло руси  й коси, достигащи до  тънката талия на тийненджерката, да  гледа  с наслада тази можеби девствена гръд, как се надига под тънката копринена материя на ризата с цвят на морски водорасли и разкопчана почти до пъпа. При всяко нейно движение, Джек имаше чуството, че те ще изскочат  и ще го накарат да трепери от страст. Както и в сладкарницата, баща  и дъщеря оживено разговаряха на английски, навярно за да бъдат разбирани от непознатия млад мъж, макар че темата беше повече от банална и се отнасяше до бъдещото образование на Гуди, както галено я наричаха родителите й. Моника подържаше майсторски разговора с Джек, сменяше темата веднага щом забележеше  блуждаещия  му поглед, който трудно се откъсваше от дъщеря й. Цяла вечер загадъчната усмивка на Моника не слизаше от леко зачервеното й лице, резултат от първите слънчеви бани на брега на Черно море.

                Когато в три часа сутринта се разделяха пред асансьора на хотела, Джек беше крайно изненадан от факта , че тримата имаха самостоятелни стаи, като тази на Моника беше на неговия етаж. Когато   вече бяха в коридора на четвъртия етаж,  си пожелаха  приятни сънища, Моника се засмя и каза: “Аз съм в 412 стая и едва ли ще заспя скоро”.

                Джек беше толкова изненаден, че не успя да каже нито дума. Усмихна се глупаво, обърна гърба си и тръгна към 405 стая.

След половин час, Джек все още мокър от хладния душ,  леко почука на вратата на стая номер 412.

“Please come in” се чу любезна покана отвътре. Джек влезе, но в стаята нямаше никой. Вратата на балкона беше широко отворена и там на шезлонга се очертаваше фигурата Моника държаща чаша с някакво питие. Беше напълно гола. “ На масата има уиски, сипи си и ела да съзерцаваме морето”, каза тя, а на лицето й грееше все същата загадъчна усмивка.