Когато бях малка рисувах сърца и ги оцветявах в розово и червено. В часовете по биология разбрах, че сърцето е кух мускулест орган... Но съвсем скоро след 18 си рожден открих силата му. Осъзнах, че именно то контролира цялото ни същество. Когато човек е на път да се откаже от мечтите си, сърцето му вдъхва вяра и кураж.То притежава огромна сила, защото се противопоставя дори на разума – ако умът ни казва да се откажем, сърцето крещи, че няма нищо невъзможно, невъзможното отнемало повече време. Притежава невиждана сила и защото, стихията наречена любов се е загнездила в него. То ни учи, че ако мислим твърде много, започваме да се страхуваме. Може би това е страха да не презрат чувствата ни, да не ни отблъснат или да не развалим магията. Ето затова не се пита-действа се. Сърцето ни учи да поемаме рискове. Ето заради такива неща сърцето притежава най-голямата сила в този и всички останали светове.