Силно съм впечатлен от още неиздадения роман "Томление" на Владислав Тиков. Изключително удачно подбрано заглавие, напълно съответстващо на авторовия замисъл. Главният герой - Младен Красимиров, разказва своя странен житейски пъзел. Той е орисан да пише и по драматизъм образът му е сравним с този на Джек Лондоновия герой Мартин Идън. Темата на романа е изкуплението на греха чрез най-ценното и святото на този свят - любовта. Първоначално Младен е сякаш под своеобразно ариманическо влияние. Той е бездушен към жените и оставя /по собствените си признания/ не една от тях с разбито сърце и житейска съдба. Но натрупването на греха има своя пределна точка, след което започва заплащането. Или, както казва Иисус: Плаща се до последния кодрант. И се плаща по парадоксален начин. Когато главният герой решава да прояви искреност и да сложи край на поредната си връзка, той бива прокълнат и попада под съдбовността на тази клетва. От този момент нататък заживява с предчувствието за предопределеност и с вътрешна готовност да изкупи греха си. Но цената на изкуплението е твърде висока - любовта на живота му - младата писателка Габриела Котева с изключителен финес и талантливо перо. Младен ясно осъзнава, че това е жената на живота му - единствената и безсмъртна негова любима. При Габриела нещата не стоят така - тя го приема просто като един близък духовен приятел. Трябва да минат години и Габи да стане световно известна писателка, получила покана от Холивуд за филмиране на нашумял неин роман, да се разочарова от двама мъже, които погрешно е счела за свои половинки и дори да роди дете на втория от тях, за да се получи прелом в съзнанието й, когато това дете бива спасено по чудо от Младен Красимиров, почти с цената на живота му. Именно дългата кома, в която Младен изпада, става причина Габи да получи прозрението за любовта си към него. Съдбата като перфектен сценарист подрежда събитията около двамата, за да познаят и изпитат любовта си един към друг. По един трагичен начин се стичат обстоятелствата в живота на техните родители. Безпощадно висока е цената, която Младен и Габи плащат за краткото им щастие да познаят истинската любов. Тук времето не играя роля.  Единственият висш смисъл е актът на познаване на любовта като върховно тайнство и Тиков много умело внушава на читателя това свое прозрение. Но неговият герой живее с усещането за фаталната предопределеност на нещата в живота му. Той осъзнава, че изплъзването от изкуплението на греха е невъзможно и нещастието крачи с бързи крачки, като рано или късно застига всяко човешко същество. Затова, дори и в тези върховни мигове на щастие, сърцето му е свито и изпитва томлението. Томлението - тази вярна сянка легнала върху дните му. Трагичният финален акорд на тази голяма любов, завършила със смъртта на Габи и окончателното изкристализиране на томлението в най-явната му форма, възкачват Младен на своебразно голготско възвишение, от което той гледа на света като на една театрална сцена, от която отдавна се е отказал. По същество той се превръща в един монах, минал през странната страна на Страданието и извисил духа си до портала на Вечността. Младен отглежда детето на Габи като свой роден син и с това окончателно изпълнява последното си земно задължение, за да скъса пъпната си връв със Земята, достигайки възраст 88 години, предостатъчни за един земен житейски цикъл.

    Този роман е написан с много силно и убедително перо. По същество това е един съвременен роман, кореспондиращ с най-великите класически образци, като романите на Лев Толстой, Достоевски и Джек Лондон. В него главният герой извървява стъпалата на една огромна духовна еволюция, която по своите мащаби е носител на религиозност. Защото религиозността е онова вътрешно наше светоусещане, което по един телепатичен начин ни отговаря на вечните въпроси: Кой съм аз? Откъде съм дошъл? Накъде аз отивам?

Бел. на автора. Това е вторият роман на Владислав Тиков. Първият - "От Ада или Одисеята на един съвременен Йов", бе издаден от издателство БУКВИТЕ.