Чу се камбанен звън. Стар стенен часовник, в някоя от черноморските вили, отброи 22 часа. Спокойна лятна вечер някъде през август. Синьото море нежно протягаше ръцете си и къпеше пясъка в снежно-бяла пяна. Светлините на хотелите и вилите осветяваха това приказно място, създадено от Бога за наслада на човешките очи. Луната се беше загубила някъде в меката прегръдка на нощта и наблюдаваше. Като шпионин следеше отвисоко какво се случваше там долу. А може би се радваше на нещо ново, на една зараждаща се любов…
Точно там, на плажната ивица, на брега четири боси крачка се миеха от топлите игриви морски вълни. Вървяха, смееха се, тичаха и весело скачаха през опънатите въжета на шамандурите. Точно там, на границата на сигурността и безпокойството четири ръце изразяваха неизказани пориви, леко се докосваха и свенливо се прощаваха. Точно там две устни изричаха ту смешни, ту тъжни слова, говореха, а всъщност нищо не казваха, толкова тайни бяха мислите им, толкова болезнено скрити и сакрални. Не и ...