Силуети

   Точно там, на плажната ивица, на брега четири боси крачка се миеха от топлите игриви морски вълни. Вървяха, смееха се, тичаха и весело скачаха през опънатите въжета на шамандурите. Точно там, на границата на сигурността и безпокойството четири ръце изразяваха неизказани пориви, леко се докосваха и свенливо се прощаваха. Точно там две устни изричаха ту смешни, ту тъжни слова, говореха, а всъщност нищо не казваха, толкова тайни бяха мислите им, толкова болезнено скрити и сакрални. Не искаха да бъдат разкрити, за да не ги заболи. А едната ръка държеше нежно цигара и даваше възможност на винените устни да починат. Момичето захапваше леко тази стара колкото света отрова и успокояваше своите страсти, само очите й проблясвахаи издаваха стремежите и надеждите й, но в тъмното, в тъмното те не се забелязваха…

   Точно там, изведнъж двете млади тела се спряха, силуетите се приведоха и почти се сляха с морето – момичето бе видяло нещо, и Луната, тя също надникна да види: медуза – една малка крехка дъщеря на Нептун береше душа, изхвърлена от игривите вълни на златния пясък и умираше, светлините й угасваха с всяка секунда, мъчението беше толкова сладко, болезнено необходимо като това в очите на двамата млади – искрица страст, искрица нежност и малко, малко любов към живота. Две големи мъжки ръце, с дълги прави пръсти, хванаха светещото морско създание и го пуснаха във водата. Светлината се избистри, уголеми и… отдалечи, и потъна в прегръдката на своя баща. А тези, същите мъжки ръце, се допряха до женските димящи, обгърнаха ги като змия, и тези същите мъжки потъмнели очи се вгледаха в женските котешки и прочетоха нейната тайна. “Дали я разбраха?” – попита се Луната и загледа бавно отлепващите се от мокрия пясък четири боси крачка, точно там, на морския бряг.

   “Нещо се заражда там, може би нова любов, а може би не…” - рече си Луната и заспа в топлата постеля на нощта.