СИЛВИЯ
Бързи стъпки от женски токчета отекнаха по тротоара. Силвия бягаше. Червената ù пола се развяваше развълнувано и вятърът заплашваше да я отнесе, тъй като се държеше само на една голяма сребърна игла, нежно бодната отляво на талиятя ù. Дългите ù руси коси правеха красиви вълни. Силно вталеното сако я пристягаше и тя с едно движение разкопча голямото му копче. Малка лачена чантичка я удряше на всяка крачка, но младата жена не я усещаше. Сякаш нещо много важно владееше вниманието ù. Мислите ù тичаха по-бързо от нея: ”Как можа да се случи? Това не е възможно! Толкова внимателно планирах всичко! Бременна… Какво ще правя сега?”
Спря за момент на кръстовището, огледа се и премина. Една кола профуча зад гърба ù. Скоро стигна до входа на кооперацията, в която живееше, а след това - и в апартамента си. Блъсна вратата зад себе си и несъзнателно заключи два пъти, като че ли това щеше да я предпази от приближаващите беди. Умът ù трескаво търсеше изход. Да “го” задържи ли? (Тя не можеше да на ...