17 min reading
СИЛВИЯ
Бързи стъпки от женски токчета отекнаха по тротоара. Силвия бягаше. Червената ù пола се развяваше развълнувано и вятърът заплашваше да я отнесе, тъй като се държеше само на една голяма сребърна игла, нежно бодната отляво на талиятя ù. Дългите ù руси коси правеха красиви вълни. Силно вталеното сако я пристягаше и тя с едно движение разкопча голямото му копче. Малка лачена чантичка я удряше на всяка крачка, но младата жена не я усещаше. Сякаш нещо много важно владееше вниманието ù. Мислите ù тичаха по-бързо от нея: ”Как можа да се случи? Това не е възможно! Толкова внимателно планирах всичко! Бременна… Какво ще правя сега?”
Спря за момент на кръстовището, огледа се и премина. Една кола профуча зад гърба ù. Скоро стигна до входа на кооперацията, в която живееше, а след това - и в апартамента си. Блъсна вратата зад себе си и несъзнателно заключи два пъти, като че ли това щеше да я предпази от приближаващите беди. Умът ù трескаво търсеше изход. Да “го” задържи ли? (Тя не можеше да на ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up