Живееха на последния етаж. Също като в песента „Богатство” на група Тангра.
– Отивам на кино! Ще дойдеш ли? – попита Страхил.
Съквартирантьт му поклати отрицателно глава – оня характерен само за българите жест, който навсякъде по света се приема като знак на съгласие. Дори не вдигна поглед от кръстословицата, с която се беше заел. Гошо беше мълчалив, мустакат младеж от Добруджанските села, наскоро прекъснал следването си. От няколко месеца работеше като бодигард в дискотека „Koala”. Беше по-известен като Гошо Инкята, защото можеше да погълне халба бира за три секунди, без гълтачът му да помръдне. Сякаш я изливаше във фуния. Колекционираше кутии от вносни цигари и ги лепеше по стените в сложни композиции. Във всяка от тях оставяше по една цигара. Май не си даваше сметка колко изкусително е това за Страхил, който ги отказваше от понеделник... и после от другия понеделник. Пъстроцветните им рекламни надписи денонощно крещяха: „Изпуши ме!”
Страхил мина покрай огледалото в коридора, хвърли ...