Феликс пришпорил коня си и навлязъл в гората. От далеч се просмуквала мелодията на водопадите. Той яздел бавно срещу течението на реката. Гъстата растителност обграждала наоколо и скривала слънцето. Под сенките на големите дървета Феликс се чувствал добре. Мислел си за предстоящата му среща с хората от близкото селище. Не бил идвал по тези места. Когато навлязъл в гората, му се сторило доста примамливо. Затова позабавил темпото и се унесъл в мисли. Погледът му блуждаел безцелно. Доста дни пътувал и скоро щял да пристигне до мястото, за което бил тръгнал. Имал намерение да закупи изгоден парцел земя и да се установи да живее в тази живописна местност. Носели се слухове, че района е много перспективен. Искал да направи своя ферма за отглеждане на коне. Така както си мечтаел се загледал в игривата вода. По нея се носели безчет сини орхидеи.               

                  - Охо-о, колко орхидеи!? – зачудил се той. – Как ли са попаднали във водата. Дали някои не ги е хвърлил нарочно. Неразумно е да ги оставя. – помислил си и слязъл от коня.

                Приближил към реката и приклекнал. Потопил ръцете си и загребал вода. Плиснал я върху лицето си, за да се ободри.

                  - Колко много орхидеи влачи реката!? – продължил да размишлява на глас.

                Около белите камъни в близост до брега се оплели няколко уморени орхидеи. Фелкс протегнал ръка и ги събрал. Водата изхвърлила още и той успял да събере приличен букет от мокри орхидеи.

                   - Ще ги подаря на някой. – решил той.

                 Повел коня си към водопадите. Не след дълго пред очите му се открила прекрасната картина. От висините с бясна скрост се изливали нетърпеливите водопади. Наоколо кънтяла свирепата музика на блъскаща се вода. По скалистите върхове синеели небесните погледи на орхидеите. Всичко изглеждало почти съвършено. Внезапно погледът му се приковал върху тялото на Елеана. Феликс се сепнал и сърцето му забило лудо от обзелата го тревога. Видял сред приказната красотата окървавеното тяло на млада жена. Изплашил се. Забързал. Дори се затичал. Коленичил до нея. От ръцете му се изсипали сините орхидеи. Пръстите му треперели. Не знаел в този миг какво да стори. Объркал се. Тишината го поела в своята мелодия. Всичко замълчало в ума му. Чувал само блъскането на собственото си сърце. Обляла го студена пот. Протегнал ръка и се опитал да надигне главата на Елеана. По разтреперените му пръсти се оплели русите ù коси. Феликс усетил топлата кръв да попива по дланта му и гърлото му пресъхнало. Почти без глас едвам отронил въздишка.

              - Господи, какво се е случило с теб, момиче!? – промълвил, а  здравите му ръце придържали главата ù.

               Елеана не помръдвала. Цялата била пребледняла и окървавена. Феликс се навел към лицето ù.

              - Ти дишаш... жива си! Слава богу! – пробляснала надежда в ума му.

              Опитал се да я поразбута. Положил внимателно главата ù върху влажната земя, нагласил отпуснатите ù ръце, избърсал кръвта ù. От високите скали се смеели сините орхидеи и пръскали навред синя магия. Всяка частица въздух се насищала с техния див аромат. Феликс отделил за секунди очи от Елеана и погледнал към скалите. В този момент сините погледи на орхидеите го пронизали с хипноза. Той задържал очите си широко отворени, като бездънни бездни, в които се изливала синята отрова на полуделите цветя. Така Феликс дишал с пълни гърди отровното ухание на орхидеите и без да иска се подал на синьото изкушение на невероятната им красота. Бил напълно запленен от съвършенството на тези диви цветя. Вече не бил същият. Нещо в него за миг се променило. Объркало съзнанието му. Мислите му тръгнали да текат в обратна посока от тази на разумното поведение. Здравият разум го напуснал и в главата му връхлетели сини идеи. Феликс отделил поглед от синьото съвършенство и ги пренесъл върху лежащата жена в краката му. Елеана вече била под въздействието на синята магия. Тя също съвсем невинно подходила и станала лесна плячка в техния коварен капан. Лежала напълно бездиханна и ранена в подножието на белите скали. Феликс държал ръцете ù. От топлината на тялото му в Елеана затрептяла искрица живот. Тя отворила очи и погледнала объркания Феликс.

               - Имам рожден ден. Исках да си набера букет от сини орхидеи... – въздъхнала болезнено. – Само това... – опитала да се доизкаже. – Съжалявам! – отронила със затихващ глас.

               От очите на Феликс се стрелвали луди искри. Той бил под въздействието на дивото ухание на орхидеите. Стискал безжизнените ръце на ранената жена и виждал в нея красивата страна на думите ù.

               - Аз ще ти набера сини орхидеи. Не се притеснявай! Ще ти подаря букет за рождения ти ден. – изрекъл с ентусиазъм, запален от синьото предизвикателство на този уникален ден.

               Елеана чула думите му. Тя наистина искала някой да й подари букет за рождения ù ден. Почувствала странно удоволствие, което погалило вътрешното ù его. Цялата й душа се запленила от мисълта, че един напълно непознат човек ще я уважи в този специален за нея ден. В мислите ù блестели орхидеите. Припомнила си, че се катери и къса сините цветя. Усетила мократа милувка на водопадите. Чувала мелодията им. В главата ù звучала музика. Феликс излъчвал топлина и от допира на ръцете му тя се чувствала закриляна.

             - Чакай, прекрасна орхидея, ще се върна скоро! – нарекал я така, защото единственото, което виждал в този момент, били орхидеите, отразени в очите ù.

             От високите варовикови склонове орхидеите не спирали да пръскат магичната си зараза. Той пуснал отмалялите ù ръце и се изправил. Дори не обърнал поглед към Елеана. Очите му се залепили като магнит в сините погледи на хилядите орхидеи. Оставил девойката и енергично се вкопчил в скалата.                         

            - Аз съм Елеана. – промълвила тя и загубила съзнание.

             Думите на Елеана се разбили безсмислено в ума му. Феликс започнал да се катери, прелъстен от орхидеите. Изкачвал се все по-нагоре и по-нагоре.  Оказал се въвлечен в дивното им забавление. Тези орхидеи били не просто цветя, а живи дяволчета. Със сините си усмивки те го пронизвали с усещане, което той не можел да контролира. Ослепителните им очи излъчвали блясък, който бил събиран цяла година. Те попили най-ярките слънчеви лъчи и сега така светели, сякаш са безчет малки слънца запалени със синя светлина. Феликс се наместил удобно в острите скални форми и започнал да къса крехките стебълца. Затрупвал се с орхидеи. Те го прелъстявали със светлите си очи. Попаднал в плен на тяхната прелест. Вече не можел да спре. Берял и трупал в прегръдката си орхидеи. Те станали толкова много, че не се побирали в ръцете му. Започнали да падат. Водопадът само това чакал. Поглъщал ги бързо и ненаситно. Давел ги в бистрата си вода. А те не спирали да капят от върха на скалата. Феликс се увлякъл и не мислел за нищо друго в този момент освен за рождения ден на ранената жена.  

            - Това е за теб, синя орхидея! Ще ти подаря сини звзди... – говорел  си той и протягал ръка да откъсне, ако може всичките.

             Но те не свършвали. Нямало и да свършат. Били безброй сини и омайни... Били живи по свой луд начин. Мислели дори. Тези орхидеи имали план. В този специален ден те приготвили най-чудното представление. То  предстояло да се разиграе сред красотата на водопадите. От тези диви цветя струяла синя магия и багрела въздуха с фина зараза, която попивала в умовете на Елеана и Феликс. Те забравили за нормалния си разсъдък и поведение. Отдали се напълно на лудостта на орхидеите.              

               Феликс бил на върха на стръмната скала. От него падали цветя и потъвали в тайнствения вир. Скалата вече не издържала. Белият варовик започнал да се троши. Дребни камъни се търкаляли стремително надолу. В един миг само и сините орхидеи светнали освирепели. Феликс се опитал да скрие лицето си с ръце. Силната светлина изгорила очите му. Тогава... се случило неизбежното. Огромният букет се разхвърчал навред, сякаш безброй сини пеперуди отлетели от разтворената му прегръдка. Феликс паднал със страшна сила на земята в близост до Елеана. Загубил съзнание. От главата му се стичала кръв, която болезнено обливала лицето му. От върха на скалата орхидеите се смеели със звънкия си глас. Водопадът плискал забързалата се вода в разпенения вир. Там попадалите орхидеи се къпели на воля. Всичко наоколо шумоляло загадъчно.  Дива мелодия се пръскала в онемелите частици въздух. Песента на водопада станала толкова гръмка, че в един миг потушила стенанията и на двамата ранени. Там в подножието на бялата скала те лежали безпомощни и окървавени. Само няколко състрадателни орхидеи покривали телата им. В този миг на дива лудост, на обезумял порив, на неразбрани желания... времето притихнало в обятията на устремената вода. Тя повлякла сините орхидеи и ги отнесла по течението си. Цялата природна картина се размазала от аромата на сините цветя. Пречупила се и придобила друг вид. Времето спряло. В един специален отрязък от естествения му ход това се случило, така че за Елеана и Феликс то се превърнало в странно, изящно огледало, в което се оглеждали техните буйни мечти. Фантазиите на Елеана се разбили в сребърната му повърхност и много бавно се потопили в ... варовиковия вир. Душите и на двамата ранени се изстреляли да търсят брод сред красотата на водопадите.