1.

Цяла нощ пътувахме - с новото возило на Мравчо - един оранжев бус, втора ръка... Мравчо беше сложил седалките, та последните няколко часа се изтегнахме и дремнахме, Дияна и Тина поспаха.
На зазоряване бяхме вече в Бургас. Бусът бързо пое по пътя край морето. Минахме Созопол, Къмпинг Смокините, Китен, Лозенец... Кучето на Мравчо, едрото дого аржентино, излая весело и понечи да изскочи през прозореца - гледаше жадно към морската шир. Ние също - този безметежен тъмносин пейзаж, който се разкриваше все по-често, през прозореца на бързодвижещия се бус, ни разсъни, макар да бяхме спали малко тази нощ. Дияна, и тя, нали си е дете, като кучето, заби нос в стъклото на буса.
Малко преди Царево се откри и пътят, където пътуваш близо до плажната ивица. И Мравчо изведнъж спря. Каза: Айде, слизайте!... И ние само това чакахме! Първи изскочиха Арчи, с радостно лаене, и Дияна, която викаше "Мамо! Мамо, хайде!" към мен и тичаше към морето. Аз и баща й скочихме от буса, Тина, нали беше бременна в шестия месец, малко по-бавно слезе, Мравчо взе касетофона (беше на батерии) и пусна Рейнбоу. Беше валяло тази нощ.
От София тръгнахме в страхотен проливен дъжд, бяхме се наоблекли все едно щяхме да ходим на Северния полюс... А морето тук ни приласкаваше... Дияна и Арчи подскачаха от радост, ние се смеехме - и се наслаждавахме. Бусът го бяхме оставили отворен, още не беше съвсем съмнало, слънцето таман изгряваше над хоризонта... минаха няколко коли през това време. Рейнбоу пееха "Кеч ту дъ ривър"...
Беше първи септември и отивахме на Варвара!
Е, бре, курортееее! - викна мъжът ми.
Мравчо и той се присъедини. Почивката започваше добре.

2.

Пристигнахме във Варвара. От миналата година се беше променила - имаше нов хотел в началото на селото, с тенискорт и басейн, строяха се и други нелепи постройки... Странен пейзаж в това малко, южно селце. Вероятно това е мечтата на някой тукашен баровец - да сбъдне мечтите си по американските екстри.
Бусът ни спря пред китната къщичка на баба Нора - избрахме си по една стая, вътре беше чистичко и прохладно. Мравчо предложи да оставим багажа и да отидем до плажа. Стоварихме раниците и с буса залъкатушихме по пътя, който водеше към варварския плаж. Подминахме две магарета, Арчи беше въодушевен - ето, себеподобни!... Малко по-нататък, до една стара порутена къща до пътя, няколко кокошки кълвяха, Арчи място не можеше да си намери от радост! Такива интересни неща имаше в тази Варвара!... Бусът спря горе на баира, отдолу се ширна морето - времето се беше постоплило, ние бяхме все още със шушляковите си якета и с дънки и обувки, но пясъкът на плажа беше започнал да изсъхва от нощния дъжд. Духаше хладен вятър. Докато се оглеждах наоколо, дъщеря ми вече беше се съблякла и влязла в морето... за секунди просто! Ха-ха! Нали кръвта й кипи! - засмя се Мравчо, а мъжът ми ме успокои, че морето е топло. Наистина беше като чай! Арчи и той се плицукаше!... Ние се придвижихме към скалите отстрани - скалите бяха топли... излегнахме се, мъжете си бяха купили двулитрова Ариана и отмаряхме... Дияна щастлива дойде по едно време, загърнах я в якето ми. Мъжът ми реши и той да влезе малко да се поизкъпе, а Мравчо се беше отдал на Арианата. От умората от шофирането, от отпускащото действие на бирата, Мравчо си спомняше... Гледайки морето, плажът, жълтите черноморски тревни хълмове... обзе го тъгата по едно хубаво минало, когато ходехме всяка събота и неделя на планина, той работеше, мъжът ми също, аз и бившата му приятелка учехме в университета... Спомни си за нея, гледайки морето, и времето, когато бяха заедно... Цвети беше морето, солената вода, синьото небе, полетът на чайките, пясъкът, който вълните мокреха край брега, жълтите треви... Мравчо въздъхна: С Цвети беше друго, а Тина... Тина е друга, тя е съвсем различна!...
Беше ми много мъчно за него, но тогава разбрах нещо! Аз също дълги години не можах да приема раздялата му с Цвети и отбягвах да общувам с Тина. Но сега разбрах, че Мравчо тъгуваше по едно минало, прекрасно, но отдавна отминало - както детството ни! Цвети беше неговото детство, тя оставаше там, като прекрасен спомен, който ще си го топли, докато остарее. Но Тина е неговото настояще - Тина и нейната същност, различна, и също прекрасна. Докато си ги мислех тия неща, Мравчо беше заспал... усмихваше се насън. Трябваше да го разбере и да не смесва двете - защото Тина подскачаше само като чуеше името на Цвети. Аз хем се кефех от това, щото Цвети си ми беше приятелче, хем ме беше яд на Мравчо, че не беше я успокоил най-сетне, че за него Тина е страхотна и най-добрата.
Тина беше останала в Царево по работа. Водеше счетоводство на една фирма от София и трябваше да го приключи за два дни и щеше да дойде при нас.
Мъжът ми събуди Мравчо и предложи да тръгваме.