1.
Цяла нощ пътувахме - с новото возило на Мравчо - един оранжев бус, втора ръка... Мравчо беше сложил седалките, та последните няколко часа се изтегнахме и дремнахме, Дияна и Тина поспаха.
На зазоряване бяхме вече в Бургас. Бусът бързо пое по пътя край морето. Минахме Созопол, Къмпинг Смокините, Китен, Лозенец... Кучето на Мравчо, едрото дого аржентино, излая весело и понечи да изскочи през прозореца - гледаше жадно към морската шир. Ние също - този безметежен тъмносин пейзаж, който се разкриваше все по-често, през прозореца на бързодвижещия се бус, ни разсъни, макар да бяхме спали малко тази нощ. Дияна, и тя, нали си е дете, като кучето, заби нос в стъклото на буса.
Малко преди Царево се откри и пътят, където пътуваш близо до плажната ивица. И Мравчо изведнъж спря. Каза: Айде, слизайте!... И ние само това чакахме! Първи изскочиха Арчи, с радостно лаене, и Дияна, която викаше "Мамо! Мамо, хайде!" към мен и тичаше към морето. Аз и баща й скочихме от буса, Тина, нали беше бременна в шес ...