22.
Идеята за влака хрумна на Лазар от гарата. Той беше нещо като водач на тамошните хора – висок, здрав, с бърз поглед и мисъл... На тридесет години, а и старците там го уважаваха. Защото знаеше какво трябва да се направи, а когато не беше сигурен – винаги се допитваше до знаещите...
В халето нямаха избори, не си бяха назначили кмет, но Лазар изпълняваше функциите му. Така, както при нас се слушаше думата на класния...
Та Лазар измисли да тръгнем с влака...
Да, да – с влака...
Да използваме парен локомотив, да се натоварим в десетина вагона. При това всякакви вагони – и спални, и товарни. Хем повече хора ще побере, хем ще вземем и животните, че и багажа...
Въглища имаше, вода също, временно замразени локомотиви – поне три...
Така стигнахме до подбора на вземаните с нас неща...
И тогава тримата ръководители – класният, Лазар и доктор Гергов от болницата, започнаха от едно нещо...
Книгите!
След тях определиха какви лекарства, храни, дрехи, посуда, завивки ще вземат...
Но първо – книгите... ...