4.
В петък, три дни след спирането на тока – така си отбелязвах аз – животът бавно, но постепенно се стичаше някъде в бездната...
Градът беше като умрял. Тишина...
Малко хора по улиците, никакви коли, само цигански каруци изтрополяваха и колелета просвистяваха покрай редките минувачи...
Общото вцепенение сковаваше и мен. Имахме някои неща за ядене – къде да ходя?
Чаках родителите да се обадят – макар телефонът да мълчеше, а джиесемите мъртво да лежаха на масата...
Само веднъж излязох, огледах квартала и се прибрах...
За какво да скитам? Кого да търся?
Павлинка тихо седеше на дивана в хола и четеше книга след книга...
И аз последвах примера й...
Вечер палехме свещ – намерих няколко в кухненския шкаф. От печка нямаше нужда – все още беше топло...
И така – до петъка... ...