7 ene 2022, 18:12

 След Коледна приказка 2 

  Prosa » Relatos, Otros
1282 1 9
Произведение от няколко части « към първа част
8 мин за четене

            Беше невероятно,... двама братя се женят за две сестри...

            Не защото сватбата беше на моите деца, но беше великолепна ...фрау Гертруда и хер Вилхелм, моите родители, родителите на Хелена,..всички радостни от събитието. Беше ми чудно, бащата на момичетата не се радваше, може би ревнува,..даже по едно време изчезна и не направи на никого особенно впечатление,...Танцувахме виенски валс с майката на снахите Хелена, приятна и усмихната жена, както се казва в разцвета на красотата си....

           Народиха се внуците,...големият Михаил и Емели имаха момиче Гери, Гертруда кръстена на фрау Гертруда, сина им  Петер - на моя милост, другата им дъщеричка Хелена на майка й...

Малкият син Виктор и Клаудия бяха кръстили първородната си дъщеричка  на мама Вера, Вероника,...а синчето им Вилхелм, на хер Вилхелм,.. а, най-малкия носеше името на татко Михаил...

Фрау Гертруда и хер Вилхелм бяха възрастни хора, нямаха деца, и още като карахме коли от Австрия се бяхме запознали, после децата живееха у тях, бяха им като истински дядо и баба. Преживе им бяха оставили целият си бизнес, огромни халета около Виена, няколко офис сгради из центъра, спестявания,...починаха на 85 години, доволни от живота и че имат внуци носещи техноте имена.

Сега фирмата се казваше '' Мюлер, братя и сестри '' и се развиваше много успешно...

          Беше по Великден,.. децата винаги ме канеха по празниците.

- Хайде, отиваме при мама Хелена в Братислава,.. тя е сама, ... да й вдъхнем кураж - предложи Емели - Тъкмо и децата да лудуват на свобода

Натоварихме всичко е колите и сме там...

Хелена от радост  със сълзи в очите ни посрещна. Усмихваше се, като че ли малко тъжно, сигурно не може да преживее загубата на съпруга си....А защо никъде не видях негова снимка, или обща такава,.. е може би традицията им да е такава.

Хелена сякаш бе посърнала, изгубила волята за живот...

И сред глъчка направихме график на посещения при мен в Атина през лятото...

- Защо не дойдете в септември госпожо Хелена, все още морето е приятно, няма и толкова туристи, пък и малко смяна на климата, обстановката,.. Така само вредите на себе си и на децата ..

Не помня как съм го изрекал, а само това, че ушите ми пламтяха от неудобство....

Срещнах подкрепата на всички,.. и така както се казва, един хубав слънчев ден тя пристигна....

Отначало бяхме като невръстни ученици, през деня на морето или на разходка по музеи, забележителности,.. следобеда  в разговори по скайпа с внуците и денят минаваше...

Вечерите бяха най-дълги,... всеки в леглото си, въртящ се и не спящ, или може би премислящ кой да направи първата крачка.

Един ден набрах смелост и погаделичках ходилото й с някакво водорасло, тя само размърда пръсти,...погаделичках ходилото отново, после прасеца,..около коляното...

- Хайде време е за водата - засмях се тогава и подадох ръка

Тя я хвана и продължихме така към морето,.. нагазихме все още държейки се за ръце, водата беше до гърдите ни и подскачахме срещу вълничките...

Смееше се по детски когато вълните се разбиваха в гърдите й,.. сякаш водата ни тласкаше един към друг,... бяхме толкова близо, че усещахме дъха си...

- Хелена  внимавай, идва по-голяма вълна... - и сякаш да я предпазя, я придърпах към себе си,...

устните ни се впиха едни в други... Вълната мина от горе ни,.. стояхме така сякаш чакахме следващата.. Играта се хареса и на двама ни...

- Петрушко, внимавай сега ти,.. идва вълна... - и солените й устни жадно ме зацелуваха.

Излязохме от водата, Хелена сякаш сияеше,.. здраво стискаше дланта ми

- Петрушко, не се ли уморихме от слънцето и водата,.. Искаш  ли да се прибираме в къщи ...

Да не прегорим, и утре е ден - плахо предложи тя

По пътя се смеехме закачливо над някоя кола пред нас караща бавно

- Старции - крещеше тя - Дайтеее път

Пристигнахме, паркирах в двора

- Чакай, чакай малко, ти си уморена - засмях се аз - Качвай се на гърба ми, уморените така ги носят,... само внимавай да не паднеш

- Ах, тии - каза шеговито тя и се покачи на гърба ми.. Краката и ръцете  й се  обвиха около мен...

- Дръж се здраво,.. тръгваме

Дланите обхванаха нежно таза й,... направих така обиколка на къщата

- Охо, ето къде била вратата, а аз обикалям да я търся...Хайде бегом в банята или ще стоиш така осолена - през смях казах и натиснах нослето й

- Страх ме е сама в банята, ако дойдеш и ти,.. заедно...тъкмо ще пестим водата - с престорен глас изрече Хелена - Хайде, или и теб те е страх.

Ръцете й нежно разтриваха шампоана по тялото ми,.. чувствах ги между краката си,.. връхчетата на гърдите й ме допираха... Сапунисвахме се един друг мълчаливо и старателно, сякаш ако вдигаме врява, някой ще ни чуе и ще ни направи забележка....

Устните ни отново се намериха, влажни и жадни,.. езикът ми зашари по гърдите й,.. тих стон се откъсна през полуотворената й уста...Струйки вода от душа барабанеха по голите ни тела...

Повдигнах я, краката й обвиха хълбоците ми, а ръцета врата...

Водата вече не шуртеше,...халатите ни висяха безпомощни...

Понесах я така към спалнята,.. капчици вода очертаваха пътя ни....

Колко ли време е минало нямахме представа , а и не ни и трябваше....Лежахме притиснати един в друг, само телата ни потръпваха, сякаш искаха да пресъздадат отново еротиката ни....

          Една вечер седяхне прегърнати, гледахме звездното небе

- Петрушек, знаеш ли имам една малка тайна, която искам да ти споделя,.. да ми олекне един вид.

С мъжа си бяхме състуденти в Прага, Чехословакия тогава,... обичахме ли се и аз не знам.

Оженихме се,... Родителите му не бяха доволни от избора,... Навярно си чувал за Пражката пролет през 1968, баща му се хвалеше, че бил в някакъв инициативен комитет тогава, и натякваше, че моите родители били комунисти, а той мразел комунизма... Ние намерихме добра работа в Комарно в Агенцията по проучване и поддържане нивото на река Дунав,...мъжът ми беше суров към децата, искал момчета, а имал две момичета,.. все едно не са негови. Прехвърлих се в Управлението на Агенцията в Братислава, да съм до децата си,.. после те завършиха Университета, започнаха специализация във Виена и момичетата се запознали с твоите момчета, харесаха се, с въодушевление разказваха за Гърция, за България,... Млади хора, обичат се...Отново недоволство от избора им,.. бедни, комунисти,.. толкова синове на влиятелни хора  имало в Австрия, а те...

Беше против да се женят, но любовта между децата ни победи,... Ето за това момичетата даже и сълза не пророниха, когато им съобщих, че е починал....А той се поболя, и вместо да остане при мен, от Комарно заминал за Прага и там починал,... научих след седмица по служебен бюлетин.

Ето това е тъжната истина....вече не ми е жал за него.

Прегърнах я нежно,.. отметнах кичура коса над очите й,.. в тях нямаше и помен от сълзи а само  нещо безразлично... Помилвах косите, лицето й...едва докоснах устните й.

           Но 20 дни отпуска отминаха като миг,... обещахме си до нови срещи, да бди над деца и внуци защото е по-близо, и да се обажда по-често...

След седмица-две синовете и снахите се надпреварваха да се обаждат по скайпа

- Тате, какво направи с Хелена,.. коренно е променена,... весела , жизнена, ти я върна към живота

а снахата - ''Петрушек, не можем да познаем мама, ти наистина я върна към живота,.. разказва къде сте ходили, снимки,... така се радвам...'''

- Петруш,... не можем да познаем мама - весело казваше малката снаха

- Тате, даже мислихме, че сте ходили при дядо и баба ... радостен беше Виктор

Деца, какво да им обясняваме или изповядаме...

А дали и ние с Хелена имахме право на щастие...

          В един ноемврийски ден...

- Хелена, искаш ли да дойда инкогнито при теб в Братислава,.. но не казвай на децата

- Петрушко, заповядай от понеделник до петък,.. знаеш всяка събота и неделя съм при внуците, нали така ми  заръча...

Тя ме чакаше на летището... Дъждът продължаваше  да вали трети ден... Лежахме в леглото и не можехме да се наситим на любов...

-Ела, да ти покажа любимото ми място Петрушко,.. на брега на Дунава

Паркингът беше на височинка и се виждаше реката,... тук-там шлепове и влекачи, свиреха за поздрав при разминаване.... Дъждецът тихичко ръмеше  по колата....

Прегърнах я, тя се сгуши в обятията ми, ръката й  докосваше лицето ми, разрошваше косата ми,...

очите й искряха. .. Зацелувахме се отново, ... страстно като невидяли. Ръката ми намери пролука и се плъзна нагоре по топлото й тяло...ръката й трескаво разкопча панталона ми и се свря на топличко

Гледахме се като обезумяли от щастие...

- Петрушко, така да ми е хубаво с теб,.. аз,.. аз...

Целувката ми заглуши продължението

Сирената на шлеп ни върна сякаш в  реалността...

          Децата се обадиха, че за Коледа и Нова година отиват на ски в Кицбюел и ми пожелаха приятни празници,... Хелена ще бъде при родителите си в Търнава...

А аз,.. какво аз, аз съм също при мама и тати, както едно време...

Почукване по вратата ме извади от  спомени и размишления...

- Пете  мама,.. да направя ли за довечера... - и започна да изброява разни ястия - Все пак е Рождество,.. трапезата трябва да е  пълна

- Мамо, всичко което направиш ще е прекрасно...Татко да слага греяната ракия, след десет минути съм готов,.. идвам веднага за греяната ракийца и кисело зеле....

 

 

 

/ следва продължение /

 

 

 

 

 

» следваща част...

© Petar stoyanov Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??