Мракът обгръщаше всичко около мен. Чувах някакви гласове, далечни звуци от миналото. „Тя не заслужава да е с нас, оставете я...“ „Ква е тая тука? Ооо, колко работи съм чувала за нея...“ „Преди няколко дена я видях с онова момиче, мисля че се целуваха...“ „Махай се, кучко...“ Защо всичко това трябваше да се случва?
Направих крачка напред. Усетих още по-ясно мириса на морето, чух звука от разбиващите се в скалата вълни.
Животът, това е една неясна смесица от емоции. Хората – безскрупулни чудовища, които не разбират нищо.
Още една крачка напред
Любовта. Какво е това чувство? Защо всички само повтарят колко прекрасна е тя, след като идва, дава ти всичко, което някога си искал и в един момент ти отнема всичко!?
Крачка напред.
Дали наистина има рай и ад? Дали ангелите са красиви и изумителни същества с изящни бели крила, а дяволите са демонски изчадия с островърхи опашки? Ами ако е обратното? Възможно ли е в ада да е по-приятно, отколкото в рая?
Последна крачка.
Ах, колко бе свеж въздухът. Г ...