Следите остават

СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

      Гораните, макар и да са най-малката ентическа общност в Косово, са се разделили на няколко групички. Едните са се скрили високо в планините, другите са се доближили деликанто до големия град. Трети се правят на други, с надеждата да получат трошица внимание и закрила. Защото и предишните, и сегашните  власти се правеха,  че такова животно няма, значи  и  проблем за решаване  също няма.  Освен  провежданата асимилативна политика, през годините са заличавани историческите източници и са прекъсвани връзките на тези хора с миналото.

      Когато бяха посетени от поредната високопоставена българска делегация, местен активист (малко се осмеляваха) попита:

      - Кажи ми, министърке, къде да прочетем какви сме и да знаем!

    Продължава да си търси книгите човекът, но друг един случай ми дава доказателство за техния произход. Не винаги писаното е достоверно, но когато кръвта заговори, тя никога не лъже.

Веднъж, на някакво събиране, въпреки добрите ни отношения и обещанията, не дойдоха представителите на една от групите. Опасявахме се да не би да сме объркали нещо дипломацията, но когато после се видяхме, те обясниха, че причината е съвсем проста. Не се разбирали с една от другите групи и решили да не идват, щом сме поканили и тях.

     Това ми прозвуча до болка познато и си помислих, че имаме много общо с тези хора и никак не е чудно да имаме едни и същи прадеди.

2008-29.04.2013

Призрен-София