17 feb 2021, 17:30

Слепота

  Prosa
814 0 0
1 мин за четене

Мъглата се сгъстяваше и проникваше в очите ми.
Премигах в опит да видя това, което не се виждаше от никого.

Попиваше в главата ми , която  стотици пъти бях блъскал в стената на апартамента си.

Имаше нещо по-болезнено дори от болката от удара. Чувството на безнадеждност , което я придружаваше, я заслепяваше и превръщаше в кънтяща.

Казват , че всичко е моментно , но как би могло едно комплексно състояние да бъде просто момент на отчаяние? Все пак падането става за момент , а последствията от него биват трайни и крайно непредотвратими.

Падаме си по това да правим избори, които са пагубни и правейки ги с чистото си съзнание ни прави едни емоционални развалини. Поне такава бях аз.

Мислих само за това как да се погубя, докато гледах зачервените си очи , които намирах за странно привлекателни.

Залят от една огромна вълна от чисто неудовлетворение, не можех да мисля трезво.

Отказах се да търся помощ , но глупавото ми човешко чувство за самосъхранение нон-стоп се обаждаше, за да ми напомни да не спирам да се лутам.

Мозъкът ми беше достатъчно обременен и беше като бомба със закъснител , трябваше само една жица да бъде отрязана и щеше да се пръсне.

Чудя се дали е просто детска прищявка или необходимост всичкото неспокойствие да приключи , но не от изтощението , предизвикано от силната проява на невротизъм.

Сивото време носеше тонове товар със себе си.
Ясното време носеше носталгията от всичко изпитано.
Дъждът потискаше всяка една емоция и носеше празнотата във литрите вода , които се изсипваха.

Сивите отенъци бяха навсякъде.
Все пак гледането през слънчеви очила облекчаваше до голяма степен подутите очи, повече дори от купче лед.

Всички носехме със себе си нещо, което ни кара да изкрещим. Бързо осъзнавахме , че е проста изхабена сила , просто проява на поредното безсилно състояние.

Много биха определили песимистичното в мен като огледало на едно безкрайно дълго агонично състояние.

Аз ги определях за зрящи слепци.
И мъглата нямаше вина за това.

-------------------------------

"J'ai tout perdu, sauf la mémoire"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Vaу Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...