Слепота

Мъглата се сгъстяваше и проникваше в очите ми.
Премигах в опит да видя това, което не се виждаше от никого.

Попиваше в главата ми , която  стотици пъти бях блъскал в стената на апартамента си.

Имаше нещо по-болезнено дори от болката от удара. Чувството на безнадеждност , което я придружаваше, я заслепяваше и превръщаше в кънтяща.

Казват , че всичко е моментно , но как би могло едно комплексно състояние да бъде просто момент на отчаяние? Все пак падането става за момент , а последствията от него биват трайни и крайно непредотвратими.

Падаме си по това да правим избори, които са пагубни и правейки ги с чистото си съзнание ни прави едни емоционални развалини. Поне такава бях аз.

Мислих само за това как да се погубя, докато гледах зачервените си очи , които намирах за странно привлекателни.

Залят от една огромна вълна от чисто неудовлетворение, не можех да мисля трезво.

Отказах се да търся помощ , но глупавото ми човешко чувство за самосъхранение нон-стоп се обаждаше, за да ми напомни да не спирам да се лутам.

Мозъкът ми беше достатъчно обременен и беше като бомба със закъснител , трябваше само една жица да бъде отрязана и щеше да се пръсне.

Чудя се дали е просто детска прищявка или необходимост всичкото неспокойствие да приключи , но не от изтощението , предизвикано от силната проява на невротизъм.

Сивото време носеше тонове товар със себе си.
Ясното време носеше носталгията от всичко изпитано.
Дъждът потискаше всяка една емоция и носеше празнотата във литрите вода , които се изсипваха.

Сивите отенъци бяха навсякъде.
Все пак гледането през слънчеви очила облекчаваше до голяма степен подутите очи, повече дори от купче лед.

Всички носехме със себе си нещо, което ни кара да изкрещим. Бързо осъзнавахме , че е проста изхабена сила , просто проява на поредното безсилно състояние.

Много биха определили песимистичното в мен като огледало на едно безкрайно дълго агонично състояние.

Аз ги определях за зрящи слепци.
И мъглата нямаше вина за това.

-------------------------------

"J'ai tout perdu, sauf la mémoire"