Приказка Осма

     Една от най-трудните работи в Политическата гора била да си заместник, особено ако си Заместник с главна буква. Но още по-трудно било в ранния следобед някой Заместник –  без да иска –  да заспи върху бюрото си. Канцеларските бюра в Политическата гора били все твърди и неудобни, с остри, дразнещи ръбове...

     Два пъти по-трудно ставало, ако в устата на хъркащия Заместник, заради препеченото прасенце, изядено наскоро в тесен партиен кръг, се появявало едно такова мазно,червеникакво усещане, та чак да му накъртва в гърлото!

     Проблемът обаче не бил само в заспиването на определени Заместници, а и в това, че в Политическата гора разказвачите на сладки приказки, гарантиращи спокойни и приятни сънища за политическите пънове, вече не достигали.

    Ето защо, за да бъдат сънищата на чиновниците много по-сладки и по-продължителни, били обявени конкурси за  назначаване на майстори разказвачи на приказки. След конкурсите назначенията ставали така, както предварително били планирани. В администрациите назначавали не просто разказвачи, а разни ясновидци, гадатели, магьосници и факири и направо – вълшебници! Мистериозни назначения започнали да стават навсякъде в Политическата гора. От първостепенно значение било политическото шоу да продължи...

    По същата причина в един фантастичен ден в един иреален политогорски център, зад едно масивно бюро, седнал не въображаем Заместник, а самият недосегаем и неподражаем Вълшебник от О.З. Предимството му пред останалите кандидати било в това, че той сам си говорел, сам си разказвал приказки, сам си вярвал на приказките и съвсем сам заспивал върху лъскавото бюро. Единственият недостатък на Вълшебника бил този, че Заместникът спял дълбоко, а пък не хъркал. Но я за всеки случай "да поплюем" приказката, че "да не я посерат кокошките"!

     Вълшебникът от О.З. (офицер от запаса) бил хем пенсионер, хем не бил пенсионер, защото по някакви трансцедентални заслуги след пенсионирането си бил назначен на горепосочената височайша  чиновническа работа с една ей-й-й  толкова голяма заплата. Всъщност заетата от пенсионирания Вълшебник длъжност можел да изпълнява и по-млад политогорчанин, но в епохата на динозаврите предпочитали назначенията на видове, достигнали преклонна възраст.

     Вълшебникът от О.З. много приличал на един застаряващ, лишен от всякаква сантименталност, избухлив и подозрителен, надменен и груб полковник, но с пагони, действащ при това, изпълнен с безкрайно неуважение към околните – герой, за когото и днес разказва в своята повест "Крадецът на праскови" Емилиян Станев. Само дето Вълшебникът от О.З. си нямал свое лозенце с праскови и вила, нямал си и свой ординарец. Че защо са му праскови и вила, па и лозе на всичкото отгоре?! Нали е Заместник! Виж, да имаш ординарец е хубава работа! Неслучайно даже умопобърканият Дон Кихот е имал до себе си не друг, а славен оръженосец – Санчо Панса, който от време на време го "приземявал"и му подсказвал хитроумно в кой век и при какви условия живее.

     В новата си служба Вълшебникът от О.З. се представил тържествено като прочут професор по магиите, който бил в състояние да прави дори взаимоизключващи се

или покрити с мистичност неща. Едно от тях било да планира и гарантира надеждни и бързо изпълними уволнения. Та нали надписът върху вратата на кабинета му гласял: "Специалист по абсолютно всичко"! Но най-важният ресор за Вълшебника от О.З. оставал този за несигурността, защото по принцип сигурността на гражданите в Политическата гора мистериозно възлагали на несигурни   политици. За сигурността на политиците обаче се грижели добре охранени охранители.

            Несигурни навсякъде и във всичко били само обикновените политогорчани.

Животът и демокрацията в Политическата гора станали съвсем иреални и над тях дебнели постоянни опасности...