Случка в един бар през 2098г.

Случка в един бар през 2098г.

2098 г.

   В бар „Река от електричество“ пристъпи нерешително П23 — имаше неистова нужда от ток след тежкия ден на космическа станция „Google“ собственост на К.У.Р (Космическо-изследователски университет за роботи).

 Хромирания му силует, отразяващ неоновата светлина на мигащите реклами привлече вниманието на гостите в заведението. Той обходи заведението със своите зелено-диодни очи и видя свободно място на бара. В заведението звучеше ритъма на нискочестотен синтетичен джаз, а вътре се бяха събрали десетки роботи от нишите слоеве, те захранваха телата си с електроенергия от скъпоструващите въглищни електроцентрали.

„Река от електричество“ беше известно средище за кибернетични интелекти — място, където логическите алгоритми си почиваха, а процесорите се охлаждаха в компанията на енергийни коктейли и базови ъпдейти.

П23 — модел от последната изследователска серия — бе проектиран за анализ на звездни аномалии и изследване на коронарни изригвания на Слънцето. Целият ден бе прекарал в орбитална станция „Google”, под красивия надзор на звездата, разчитайки магнитни полета и слънчев вятър. Имаше нужда да се отпусне и да поеме свежа енергия. Но П23 не харесваше енергията от въглищни електроцентрали, тя бе ненужно скъпа, а качеството ѝ същото като на зелената.

Седна на бара и безмълвно подаде зарядния си кабел към бармана-човек.
– Докторът на изследователската станция ми каза днес да зареждам само със зелена енергия – изрече П23 с леко забавяне в речевия модул. Той не искаше да го помислят за скръза – Така че… двадесет минути чиста, органична зелена енергия. Без примеси.

Барманът кимна, включи кабела в пулта зад бара и на таблото се появи надпис:

„Енергия от соларна платформа – зареждане започнато“.

Бармана го изгледа мрачно и си помисли:

 „Да бе доктора ти казал? Скрънза!“ – но каза любезно:

– Как ще платите? – П23 свърза виртуалния си портфейл с този на заведението и робота видя, как по лицето на човека се плъзна усмивка.

„Тази алчност един ден ще погуби хората“ - си помисли П23. Вниманието му се насочи към близката маса, от където един робот подвикна към друг:

– Ей, комунист...

– Кой е комунист бе, робопедерист такъв... – отговори другия и се изправи. Първия го рязко го фрасна с тежко забавено движение, а втория робот му отвърна.

Бармана ги видя и натисна един бутон под бара, след което двата робота се разтресоха. Щом прецени, че им стига го изключи и роботите се отпуснаха на креслата си продължаващи блажено да поемат от скъпата електроенергия от въглищни електроцентрали.

П23 се надигна и попита бармана:

– Това хуманно ли е?

– Все още, да! – отговори човека, който сведе поглед гузно и продължи: - Но ако гласувате за Либералите в неделя от догодина може и да не мога да ви укротявам така.

П23 се усмихна и се отдаде на удоволствието да бъде зареждан.

Вече знаеше за кого ще гласува в неделя...

Костадин Койчев-Kovak

08/04/2025 г.