8.04.2025 г., 20:01

Случка в един бар през 2098г.

484 1 3

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

3 мин за четене

Случка в един бар през 2098г.

2098 г.

   В бар „Река от електричество“ пристъпи нерешително П23 — имаше неистова нужда от ток след тежкия ден на космическа станция „Google“ собственост на К.У.Р (Космическо-изследователски университет за роботи).

 Хромирания му силует, отразяващ неоновата светлина на мигащите реклами привлече вниманието на гостите в заведението. Той обходи заведението със своите зелено-диодни очи и видя свободно място на бара. В заведението звучеше ритъма на нискочестотен синтетичен джаз, а вътре се бяха събрали десетки роботи от нишите слоеве, те захранваха телата си с електроенергия от скъпоструващите въглищни електроцентрали.

„Река от електричество“ беше известно средище за кибернетични интелекти — място, където логическите алгоритми си почиваха, а процесорите се охлаждаха в компанията на енергийни коктейли и базови ъпдейти.

П23 — модел от последната изследователска серия — бе проектиран за анализ на звездни аномалии и изследване на коронарни изригвания на Слънцето. Целият ден бе прекарал в орбитална станция „Google”, под красивия надзор на звездата, разчитайки магнитни полета и слънчев вятър. Имаше нужда да се отпусне и да поеме свежа енергия. Но П23 не харесваше енергията от въглищни електроцентрали, тя бе ненужно скъпа, а качеството ѝ същото като на зелената.

Седна на бара и безмълвно подаде зарядния си кабел към бармана-човек.
– Докторът на изследователската станция ми каза днес да зареждам само със зелена енергия – изрече П23 с леко забавяне в речевия модул. Той не искаше да го помислят за скръза – Така че… двадесет минути чиста, органична зелена енергия. Без примеси.

Барманът кимна, включи кабела в пулта зад бара и на таблото се появи надпис:

„Енергия от соларна платформа – зареждане започнато“.

Бармана го изгледа мрачно и си помисли:

 „Да бе доктора ти казал? Скрънза!“ – но каза любезно:

– Как ще платите? – П23 свърза виртуалния си портфейл с този на заведението и робота видя, как по лицето на човека се плъзна усмивка.

„Тази алчност един ден ще погуби хората“ - си помисли П23. Вниманието му се насочи към близката маса, от където един робот подвикна към друг:

– Ей, комунист...

– Кой е комунист бе, робопедерист такъв... – отговори другия и се изправи. Първия го рязко го фрасна с тежко забавено движение, а втория робот му отвърна.

Бармана ги видя и натисна един бутон под бара, след което двата робота се разтресоха. Щом прецени, че им стига го изключи и роботите се отпуснаха на креслата си продължаващи блажено да поемат от скъпата електроенергия от въглищни електроцентрали.

П23 се надигна и попита бармана:

– Това хуманно ли е?

– Все още, да! – отговори човека, който сведе поглед гузно и продължи: - Но ако гласувате за Либералите в неделя от догодина може и да не мога да ви укротявам така.

П23 се усмихна и се отдаде на удоволствието да бъде зареждан.

Вече знаеше за кого ще гласува в неделя...

 

Костадин Койчев-Kovak

08/04/2025 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Костадин Койчев Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

16 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...