5 jul 2011, 18:09

Смисълът на живота

  Prosa » Otros
1.2K 0 4
1 мин за четене

Смисълът на живота

Един човек уловил една светулка и тъкмо щял да я убие, ей така, за забавата, когато тя му проговорила с човешки глас:

- Хей, моля те, не ме убивай!

- И защо? - почудил се човекът.

- Ако ме пуснеш на свобода, ще ти отговоря на един въпрос, какъвто и да е. Ако някога си се чудел за нещо, което няма как да знаеш, аз ще ти го кажа. Аз знам всичко!

- Така ли? - замислил се човекът. – Това може да е добра сделка... Има един въпрос, на който човечеството отдавна се опитва да отговори... Какъв е смисълът на живота?

Светулката го погледнала и се усмихнала.

- Това ли е въпросът, който тормози вас, хората, от край време?

- Ами да – казал човекът, – това е най-важният въпрос на света, но предполагам една проста животинка като теб не може да отговори на подобен въпрос. Само си губя времето.

От тези думи светулката се обидила и се разсърдила.

- Вие, хората, сте невероятни! Искате да знаете всичко и винаги да сте на върха, дори над самата природа! Смисълът на живота не се състои в нещо, което трябва да направим или да бъдем. Смисълът на живота е това, към което се стремим, това, за което мечтаем и което може да не получим, но никога не губим вяра. Смисълът на живота е точно това, че не знаем какъв е той. Но вие сте твърде глупави, за да го разберете!

Очите на човека проблеснали за миг. Той се замислил, след което се усмихнал и казал:

- Глупава животинка, какво разбираш ти!

Смачкал светулката и продължил по пътя си.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илияна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...