5.07.2011 г., 18:09

Смисълът на живота

1.2K 0 4
1 мин за четене

Смисълът на живота

Един човек уловил една светулка и тъкмо щял да я убие, ей така, за забавата, когато тя му проговорила с човешки глас:

- Хей, моля те, не ме убивай!

- И защо? - почудил се човекът.

- Ако ме пуснеш на свобода, ще ти отговоря на един въпрос, какъвто и да е. Ако някога си се чудел за нещо, което няма как да знаеш, аз ще ти го кажа. Аз знам всичко!

- Така ли? - замислил се човекът. – Това може да е добра сделка... Има един въпрос, на който човечеството отдавна се опитва да отговори... Какъв е смисълът на живота?

Светулката го погледнала и се усмихнала.

- Това ли е въпросът, който тормози вас, хората, от край време?

- Ами да – казал човекът, – това е най-важният въпрос на света, но предполагам една проста животинка като теб не може да отговори на подобен въпрос. Само си губя времето.

От тези думи светулката се обидила и се разсърдила.

- Вие, хората, сте невероятни! Искате да знаете всичко и винаги да сте на върха, дори над самата природа! Смисълът на живота не се състои в нещо, което трябва да направим или да бъдем. Смисълът на живота е това, към което се стремим, това, за което мечтаем и което може да не получим, но никога не губим вяра. Смисълът на живота е точно това, че не знаем какъв е той. Но вие сте твърде глупави, за да го разберете!

Очите на човека проблеснали за миг. Той се замислил, след което се усмихнал и казал:

- Глупава животинка, какво разбираш ти!

Смачкал светулката и продължил по пътя си.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илияна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...