КРАЯТ НА ДЯДО ДОБРИ

Отново бе лято и отново дядо Добри поведе внука си Желяз при дивите пчели на Щъркеловата нива. Знаеше старият мъж, че получиш ли уплах от нещо, за да го превъзмогнеш, не трябва да се отказваш да го вършиш. Дори напротив, при първия удобен случай трябва пак да се захванеш с него.

И така, дядо и внуче се озоваха на нивата, която не бе засята, а по-скоро приличаше на ливада с безброй цъфтящи растения по нея.

Пчелите жужеха приглушено и вършеха своята изконна дейност. Дядо Добри направи знак на момчето да е по-тихо в движенията и говора си и започна тихо да му обяснява:

-Желяз, знаеш ли, че растенията имат сетива, също като хората? Те реагират на светлината, на допир и на миризмите във въздуха, което съответства на зрение, сетивност и обоняние. Последните изследвания на учените доказват, че имат още едно развито сетиво и това е слухът. Те усещат честотата на жужене, предизвикана от крилата на пчелите и пеперудите и по тоя начин преразпределят концентрацията на полени и количеството на захар в нектара си…

-Дядо, това значи ли, че когато вегетарианците налитат само на растения и тях ги боли, също като животните?

Дядо Добри постави пръст пред устата на любопитното си внуче, за да спре въпросите му и усмихнат продължи обясненията си.

-Шт, мойто момче, по-тихо! Растенията се влияят и от звуците, произвеждани от хората. Това като нищо ще наруши комуникацията им с пчелите. Жуженето на опрашващите насекоми и синтезираните звуци от хората с една и съща честота предизвикват трептене на венчелистчетата и реакция на увеличаване на сладостта на нектара им. Те реагират и при нарушаване на покоя им от тревопасни и други животни, както и на други растения, клатени от вятъра. Цветята имат памет, също като нас, хората и също като нас реагират на информацията, която им носи светлината. Това са електрохимични сигнали, които се пренасят от клетки, имащи функцията на неврони, както при човека. Ако се насочи светлина към едно листо от растението, то реагира по съответния начин и задвижва верижна реакция към останалите му части. Съществува цял алгоритъм в математиката по отношение на опрашването им от различните полинатори. Чакай пък аз, какво ти разбира главата на теб от такива термини! Освен от пчели, растенията се опрашват от пеперуди, бръмбари и други буболечки, както и от малки птици. Разбираш ли какво искам да ти кажа? Растенията имат същата чувствителност като при хората, само дето не могат да говорят с думи.

-Дядо, а те имат ли душа?

-Вероятно да, защото тя е като любовта и разума – никой не ги е виждал, и въпреки това съществуват!

Големият и малкият мъж се бяха приближили до крушовото дърво с кошера. Около него бяха нападали ароматни плодове. Дядо Добри се наведе и събра няколко, като ги избърса и подаде на Желяз от тях. Сам той огледа един по-едър плод и като не видя нищо обезпокоително го захапа. Но понеже беше без очила, пропусна да забележи малка дупчица в него, където се бе завряла още по-малка пчеличка. Това му изигра лоша шега, от тези, дето костват живота на хората. Отхапвайки точно там от крушата, пчелата попадна в гърлото му и чувствайки се застрашена впи жило в меките части на ларинкса. Последва моментален оток и дядото започна да се задушава от липсата на кислород.

Желяз не знаеше как да реагира. Спасение в този случай, както го бе учил дядо му винаги, не се намираше. Дори да му биеше предвидливо взетата с тях спринцовка с урбазон, виждаше как дядо му се бори за последни глътки въздух. Помощ нямаше отникъде, а да остави стареца и да пробяга почти половин километровото разстояние до вкъщи му се видя безумно и безсмислено. Желяз разсъждаваше като възрастен човек и не намираше изход от създалата се ситуация.

 Пред насълзените очи на детето дядо Добри си отиде от този свят, без да може да му каже последни думи и колко много го бе обичал през целия си живот…

Край на първа част - Нишу се звезде...