КРАЯТ НА ДЯДО ДОБРИ
Отново бе лято и отново дядо Добри поведе внука си Желяз при дивите пчели на Щъркеловата нива. Знаеше старият мъж, че получиш ли уплах от нещо, за да го превъзмогнеш, не трябва да се отказваш да го вършиш. Дори напротив, при първия удобен случай трябва пак да се захванеш с него.
И така, дядо и внуче се озоваха на нивата, която не бе засята, а по-скоро приличаше на ливада с безброй цъфтящи растения по нея.
Пчелите жужеха приглушено и вършеха своята изконна дейност. Дядо Добри направи знак на момчето да е по-тихо в движенията и говора си и започна тихо да му обяснява:
-Желяз, знаеш ли, че растенията имат сетива, също като хората? Те реагират на светлината, на допир и на миризмите във въздуха, което съответства на зрение, сетивност и обоняние. Последните изследвания на учените доказват, че имат още едно развито сетиво и това е слухът. Те усещат честотата на жужене, предизвикана от крилата на пчелите и пеперудите и по тоя начин преразпределят концентрацията на полени и ...