ЩЪРКЕЛОВИЯТ СНЯГ

Тази година щъркелите подраниха заради хубавото време още преди да дойде астрономическата пролет. И това им изигра лоша шега.

Температурите рязко спаднаха до -10 градуса под нулата и на сутринта вече валеше сняг. Едри, гъсти снежинки затрупваха нивата, водоема и двойката възрастни птици в гнездото върху комина. Даже пушекът, който в други случаи загряваше гнездото, тоя път във внезапно настъпилия студ не помогна. Но щъркелите стоически издържаха на студа и даже не помисляха да отлитат и да търсят по-топло място. Та това бе родният им дом от години насам!

Дядо Добри стоеше до прозореца с поглед вперен в Щъркеловата нива и размишляваше, като от време на време изхъмкваше по нещо неразбрано под нос. Стана обяд, а снегът беше натрупал преспи от почти педя дълбоки. Клонките на овошките, които бяха напъпили, сега се виеха под тежестта му към земята. Мъжът не случайно се притесняваше, че от мокрия сняг дърветата няма да издържат и ще се прекършат.

Щъркелите стояха на нивата, увесили клюнове и целите накокошинили пера. Изглеждаха умърлушени и нежизнеспособни. Дядо Добри се позавъртя из стаята и ги изпусна от поглед. Унесен в свои си работи беше забравил за тях. Докато не вдигна глава учуден от рядкото потропване по дървената външна врата. Показа се навън и едва не извика. Щъркелите бяха на не повече от ръка разстояние от него и мъжкият удряше с клюн по вратата. Търсеше помощ там, където знаеше, че ще я намери. И това ако не бе знамение, здраве му кажете!