Софийска сага 18
Глава петнадесета
Нека оставим Симон да чертае бъдещето си в Париж и да погледнем настоящето на Бонка в Мароко.
Един французин беше формулирал в едно изречение понятието Мароко. „Това е страна, където слънцето няма топлина, цветята нямат мирис, жените нямат свян и мъжете нямат чест“. Кратко и ясно.
Рабат беше неголям и чист град. Съчетаваше спокойствието и уюта на малкия град с финеса и строгостта на една столица. Арабската част беше типичен източен град с тесни улички, които образуваха непроходими лабиринти, сукове и незабележими палати с няколко десетки стаи, с прекрасни вътрешни градини с огромни палми и красиви басейни, с мраморни подове и спални с балдахини, където никое чуждо око не можеше да проникне, особено европейско. Разноцветни витражи и архитектурни арабески превръщаха тези обикновени жилищни домове в декор на приказки от хиляда и една нощ.
По мръсните улички се шляеха джебчии, просяци и парцаливи безделници. Малките дюкянчета бяха задръстени със стоки, а ...