Софийска сага 2
Глава първа - част втора.
Нарамил торбата със сутрешен хляб, вехтошарят отново буташе тежката ръчна количка по заледените павета. Боре му беше дал три голями самуна за цената на един, защото сутрешният хляб, така и така,утре въобще нямаше кой да го купи. Хем правеше добро, хем хлябът нямаше да стане зян. Че беше грехота предБога да се хвърля насъщният.
Старата улица, водеща към пазара, беше с едър калдъръм, та количката скрибуцаше, подскачаше по бабуните, понякога се хлъзгаше като детска шейна, та бай Дончо едвам я задържашеда не се прекатури. Как да е, добра се до булеварда, зави надясно и след стотина метра се спря пред къщичката, в която живееха от няколко години.
Застанал пред тази съборетина, Дончо духаше в шепите си, за да раздвижи вкоченясалите си пръсти, и пред очите му изникна от миналото хубавата трикатна къща, която баща му беше издигнал с такъв мерак и без да жали ни пари, ни труд за тримата си синове. На първия щяха да живеят старите със семейството на Спас ...