Еди влезе, огледа залата и видя вдигнатата ръка на Лина. Виждайки любимото момиче, той тръгна уверено към масата, където седяха младото момиче и друга дама седнала с гръб към входа на кафе-сладкарницата. Естествено младият мъж изпитваше известно вълнение преди срещата. Нетърпелива да прегърне любимия си, Лина беше тръгнала към него. Хванати за ръка стигнаха до масата, майка й беше станала от мястото си, готова да посрещне приятелят на дъщеря си. Лина и Еди застанаха до масата, и тогава Марта се обърна към тях.
В следващия миг усмивката й се превърна в замръзнала гримаса. Пред нея стоеше Еди, нейната първа любов. Еди не можеше да повярва на очите си. Беше се превърнал в мраморна статуя, неспособна да издаде какъвто и да е звук. След двадесет години Марта и Еди отново стояха един срещу друг!
Пръв способноста да говори си възвърна Еди.
- Марта? Ти? Какво правиш тук? - гласът му беше глух и трепереше.
- Лина е моя дъщеря. Ти ли си нейният приятел?- в гласът й имаше смес от тъга, болка и мн ...